— Боя се, че те изобщо няма да дойдат — каза тя огорчена.
— Не си мисли такива неща. Би било прекалено неучтиво — отговори Дайана, макар самата тя да изпитваше вече неприятни предчувствия.
— Анн — провикна се Марила от прага на гостната, — мис Стейси иска да види порцелановия поднос с върбата.
Анн забърза към шкафа във всекидневната, за да вземе подноса. Според уговорката им с мисис Линд, тя бе писала на мис Бари в Шарлоттаун, за да я помоли да ползва скъпоценната вещ известно време. Мис Бари бе отдавнашна приятелка на Анн и веднага даде съгласието си, като изпрати подноса заедно с една бележка, в която предупреждаваше Анн да бъде много внимателна с него, тъй като бе платила двайсет долара за него. Подносът бе използван по предназначение на благотворителната разпродажба, след което отново бе прибран на мястото си в шкафа в „Зелените покриви“, защото Анн не би се доверила на никого, освен на себе си, когато се наложеше да го върне в града.
Момичето понесе внимателно подноса към входната врата, към гостите, насядали на верандата, за да се радват на прохладния бриз откъм потока. Когато всички огледаха детайлно чудото и му се възхитиха, а Анн току-що го бе поела обратно в ръцете си, откъм килера на кухнята долетя силен трясък. Марила, Дайана и Анн побягнаха натам. Анн се забави, само за да подпре скъпоценния поднос на второто стъпало на стълбището.
Когато трите стигнаха до килера, пред очите им се появи наистина една картина на пълно опустошение: малкото момче с виновно изражение се бе прекатурило от масата, чистата му щампована блузка бе изцяло изпоцапана от жълтия крем, а на масата се пилееха остатъците от чудесните лимонови сладкиши.
Дейви бе приключил заниманието си с парчето мрежа за херинга и бе навил канапа на кълбенце. След това бе отишъл в килера, за да сложи кълбенцето на рафта над масата, където той отбелязваше с резки колко такива кълбенца си има. Те, както можеше да се разбере, не служеха за нищо друго, освен, за да го радват, че и той си има нещо. На Дейви му се бе наложило да се качи на масата и да се протегне към рафта под много опасен ъгъл — нещо, което му бе забранено от Марила, след един горчиво завършил опит преди време. Резултатът и в този случай бе катастрофален. Дейви се бе подхлъзнал и се бе проснал върху сладкишите с лимон. Чистата му блуза се бе изцапала непоправимо, а сладкишите бяха напълно съсипани. Последствията от този случай не вещаеха нищо добро и може би единствена полза от злощастната постъпка на Дейви щеше да има само свинята.
— Дейви Кейт — разтърси раменете му Марила, — не ти ли забраних веднъж да се катериш по масата? Не ти ли забраних?
— Забравих — смотолеви Дейви. — Вие ми казахте да не правя толкова много неща, че аз не мога да ги запомня всичките.
— Тогава марш горе и ще останеш там чак до края на обяда. Може би през това време ще си ги припомниш. Не, Анн, изобщо да не си помислила да се застъпваш за него. Не го наказвам заради това, че съсипа сладкишите ти… това е било злощастен случай. Наказвам го заради непослушанието му. Казах да вървиш, Дейви.
— Ама няма ли да имам нищо за обяд? — проплака Дейви.
— Можеш да дойдеш, след като обядът приключи и да се нахраниш в кухнята.
— О, много добре — каза Дейви успокоен. — Аз знам, че Анн ще ми запази няколко хубави парчета от месото, нали Анн. Щото много добре знаеш, че аз съвсем не исках да падна върху твоите сладкиши. Кажи Анн, щом като те вече са смачкани, не може ли да взема няколко парчета с мен на горния етаж?
— Не, никакви лимонови сладкиши за тебе, млади господин Дейви — каза Марила, побутвайки го към хола.
— Какво да направим за десерт сега? — запита Анн, поглеждайки със съжаление към купчината натрошени и смачкани сладкиши.
— Извади едно гърненце от запасите с ягоди — утеши я Марила. — Остана и още много разбит каймак в купата, така че всичко ще се нареди.
Стана един часа, но от Присила и мисис Морган нямаше дори и вест. Анн изпадна в отчаяние. Всичко бе приготвено по реда си и супата бе станала точно такава, каквато трябваше да бъде, но не биваше да изстива, защото нямаше да запази вкуса си.
— Не вярвам вече, че ще дойдат — каза ядосана Марила.