— Не. Сигурна съм, че няма. Той се е отбивал само веднъж по работа с мистър Хармън Андрюс, а мисис Линд го видяла и тъй като бил с бяла колосана яка, за нея това е белег, че той се навърта там. Не вярвам мистър Харисън някога да се ожени. Той има предразсъдъци към женитбата.
— Де да знам, с тези стари ергени човек никога не може да бъде сигурен. И ако той наистина е бил с бяла колосана яка, тогава бих се съгласила с Рейчъл, че тук има нещо подозрително, тъй като никога преди мистър Харис не е слагал бяла колосана яка, сигурна съм.
— Мисля, че я е сложил, единствено защото е искал да приключи сделката си с Хармън Андрюс — каза Анн. — Чувала съм го да казва, че единствено когато има делова среща мъжът трябва да обръща изключително внимание на облеклото си: ако има вид на преуспяващ партньор, то ответната страна няма да се опитва да го мами. Наистина ми е жал за мистър Харисън. Не вярвам да е доволен от живота си. Човекът си няма никого, който да се грижи за него, освен един папагал, сигурно се чувства много самотен. Не мислиш ли така? Но забелязвам, че мистър Харисън не обича да го съжаляват. Изглежда никой не обича такова отношение.
— Виждам Гилбърт да идва по пътеката — каза Марила. — Ако иска да отидете на разходка с лодка по езерото, не забравяй да си облечеш палтото и гумените галоши. Довечера ще падне роса.
Глава осемнадесета
Приключение на Тори Роуд
— Анн — каза Дейви, седнал в леглото и подпрял брадичката си с две ръце. — Анн, къде е сънят? Хората заспиват всяка нощ и, разбира се, аз зная, че точно сънят е мястото, където аз мога да направя всичко, което пожелая, но искам да зная къде е той и как така аз попадам в него и се връщам обратно, без да разбера нищо… само по една нощна ризка. Къде е той?
Анн бе коленичила пред прозореца, гледащ на запад и наблюдаваше залеза, който приличаше на огромно цвете с венчелистчета на минзухар и с огнено жълта сърцевина. При въпроса на Дейви тя обърна глава и отговори замечтано:
— „Над планините под луната, сред сенките на долината.“
Пол Ървинг трябваше да знае значението на тези думи или да намери смисъл в тях за самия себе си, ако не можеше да ги разбере. Но практичният Дейви, както Анн често отбелязваше отчаяно, понеже нямаше влечение към въображаемия свят, бе объркан и отвратен.
— Анн, мисля, че това са просто врели-некипели.
— Разбира се, милото ми момче. Не знаеш ли, че е много глупаво някой да говори само разумни неща през цялото време?
— Ами аз просто си мислех, че ти трябва да ми дадеш разумен отговор, щом задавам разумен въпрос — отвърна Дейви с отчетливата интонация на наскърбен човек.
— О, ти си прекалено малък, за да разбереш — подхвана тогава Анн, но веднага се засрами от думите си: не си ли спомняше тя много такива подобни ситуации от нейните ранни години. Тогава тържествено се бе заклела никога да не казва на никое дете, че е прекалено малко, за да разбере.
Но сега самата тя постъпваше като всички останали възрастни… колко огромна е понякога бездната между теорията и практиката.
— Добре де, аз с всички сили се старая да порасна — отвърна й Дейви, — но това не е нещо, което можеш да го пришпориш. Ако Марила не беше толкова стисната да крие сладкото, вярвам, че щях да порасна по-бързо.
— Марила не е стисната, Дейви — заговори строго Анн. — Много неблагодарно е от твоя страна да казваш подобно нещо.
— Е, има и друга дума, която означава същото и звучи много по-добре, но аз не мога да я запомня — намръщи се момчето. — Чух Марила да казва така за самата себе си оня ден.
— Ако имаш предвид думата „икономична“, то тя означава нещо съвсем различно от „стисната“. Да бъдеш икономичен е чудесна черта на характера. Ако Марила бе стисната, тя нямаше да вземе тебе и Дора, когато майка ви умря. Щеше ли да ти хареса с мисис Уигинс?
— Можеш дори да се обзаложиш, че нямаше да ми хареса! — Дейви бе категоричен. — Нито пък бих поискал да отида при чичо Ричард. По-добре е да си живея тука, макар и Марила да е… онази дълга дума, когато става дума за сладкото, щото ти си тук, Анн. Кажи, Анн, няма ли да ми разкажеш една история, преди да заспя? Не искам някоя сладка приказка. Те всичките са за момичета, така си мисля. А аз искам нещо да бушува… нещо с много убийства и престрелки, къща, обвита в пламъци и разни други интересни неща от този род.