Дайана погледна към малкото квадратно прозорче над основата на къщата.
— Това е прозорчето на килера, сигурна съм — каза тя, — тъй като постройката е същата като на чичо Чарлз в Нюбридж, а при тях е така. Тук няма сенник, така че ако се качим на покрива на онази малка пристройка, ще можем да погледнем в килера и вероятно ще видим самия поднос. Мислиш ли, че има нещо лошо в това?
— Не, не мисля така — реши Анн след дълго колебание, — след като мотивът ни не е празно любопитство.
След като този важен от гледна точка на етиката проблем бе решен, Анн се приготви да се качи на споменатата вече пристройка, скована от дъски, островърха, в миналото използвана като помещение за патици. Дъщерите на Коп се отказаха от гледането на патици, „защото те всъщност са толкова неспретнати птици…“ и пристройката на практика почти не се използваше от няколко години, ако не се броят пет-шест кокошки-носачки. Макар да бе много прилежно боядисана, барачката бе вече доста разклатена и Анн се усети несигурна на покрива й, след като се качи с помощта на едно малко буренце.
— Страх ме е, че няма да издържи на тежестта ми — каза тя, когато пристъпи предпазливо.
— Облегни се на перваза на прозорчето — посъветва я Дайана и момичето послушно се подчини.
За голяма радост на Анн, когато погледна в килера, тя видя точно такъв поднос, какъвто търсеха, той лежеше на рафта пред самия прозорец. Е, толкова успя да види, преди да последва катастрофалното й пропадане. В радостта си Анн забрави за опасността, облегна се малко рязко на перваза и подскочи от удоволствие… в следващия миг пропадна в покрива чак до подмишниците, като така се заклещи, че почти не можеше да помръдне. Дайана се спусна към пристройката, сграбчи злощастната си приятелка за кръста и се опита да я измъкне.
— Ооо… недей — изпищя горката Анн. — Усещам как някакви дълги чепове се забиват в тялото ми. Виж дали не можеш да сложиш нещо под краката ми, за да стъпя, тогава може би ще успея да се дръпна малко нагоре.
Дайана хукна през глава да домъкне споменатото вече буренце. За Анн то бе достатъчно високо, за да й позволи да стъпи, да облекчи малко болките и да й позволи да се раздвижи. Но все още не можеше да се освободи.
— Дали ще мога да те издърпам, ако се покача и аз? — предложи Дайана.
Анн поклати безнадеждно глава:
— Не… чеповете ме бодат страшно. Но ако намериш брадвичка, възможно е да ме освободиш. О, скъпа, аз наистина започвам да вярвам, че съм се родила под знака на злокобна звезда.
Дайана затършува трескаво, но не намери и следа от брадвичка.
— Налага се да потърся помощ — върна се тя при пленницата.
— Не, недей, да не си и посмяла — спря я Анн разпалено. — Ако го направиш, тази история ще се разнесе навсякъде и от срам няма да мога да покажа лицето си навън. Не, ние просто трябва да чакаме, докато сестрите Коп се върнат и да ги помолим да не казват на никого. Те ще трябва да знаят къде е брадвичката и ще ме освободят. Когато стоя напълно неподвижно, не ми е неудобно… искам да кажа, че не усещам неудобство за тялото. Мисля си дали сестрите Коп държат на тази пристройка. Аз ще заплатя за щетите, които им нанесох, няма да имам нищо против, стига да съм сигурна, че те ще разберат мотивите, с които се покачих на покрива и оглеждах килера им. Единственото ми утешение е, че подносът е точно такъв, какъвто искам, само да може мис Коп да ми го продаде, аз ще се примиря с всичко случило се досега.
— Ами ако сестрите не се върнат до вечерта… или чак до утре? — допусна Дайана.
— Ако не се върнат до залез-слънце, тогава ще трябва да вървиш да търсиш помощ, предполагам — отговори Анн с горчивина в гласа, — но не бива да тръгваш преди наистина да ни се наложи. О, скъпа, това е изключително ужасно положение. Не бих имала нищо против несгодите си, ако те бяха така романтични като при героините на мисис Морган. Но моите са все толкова смешни. Интересно ми е какво ли ще си помислят сестрите Коп, когато влязат в двора и видят от покрива на пристройката им да стърчат главата и раменете на едно момиче? Слушай… това тропот от кабриолет ли е? Не, Дайана, мисля, че е тътен от задаваща се буря.
Без съмнение беше тътен от буря. Дайана обиколи набързо къщата и се върна да съобщи, че на североизток набъбва със страшна скорост громен черен облак.
— Предполагам, че сега ще рукне пороен дъжд, придружен от гръмотевици — извика тя отчаяна. — О, Анн, какво да направим?