— Разбира се, че ще остана за чая — съгласи се Анн весело. — Бях примряла в очакване да ме поканиш. Вече преглъщах често-често при мисълта за някое и друго парче в повече от оня вкусен сладкиш, който баба ти приготвя от маслено тесто. Откакто го опитах по време на онова угощение тук преди време, не мога да го забравя.
Лицето на Пол помръкна:
— Ако зависи от мен, учителко — каза той, застанал пред Анн с ръце в джобовете, а по малкото му красиво личице пробягаха сенки на неочаквана загриженост, — теб на драго сърце би трябвало да те почерпят със сладкиша. Но това зависи от Мери Джо. Чух веднъж баба да й казва, когато си тръгваше, че не бива да ми дава никакви сладки, защото те били прекалено питателни за стомаха на едно малко момче. Но може би Мери Джо ще ти отреже парченце, ако аз обещая да не хапвам изобщо. Да се надяваме на най-доброто.
— Да, точно така — съгласи се Анн, на която тази забавна философия допадаше особено много. — И, ако Мери Джо се окаже коравосърдечна и не ми даде дори и парченце от маслено тестения сладкиш, това ни най-малко няма да е от значение, така че ти не бива да се тревожиш.
— Сигурна ли си, че няма да се обидиш, ако тя наистина не ти даде? — запита Пол развълнуван.
— Напълно съм сигурна, душице.
— Тогава няма да се притеснявам — каза Пол и въздъхна с облекчение. — Пък и си мисля, че Мери Джо ще се вслуша в гласа на здравия разум. Тя по природа не е неразумна, но опитът я е научил, че не бива да се противопоставя на заръките на баба. Моята баба е чудесна жена, само дето хората трябва да изпълняват точно каквото тя каже. Тази сутрин остана много доволна от мен, защото аз за пръв път успях да изям препълнена чиния с овесена каша. Струваше ми голямо усилие, но аз успях. Баба казва, че според нея тя все още може да направи от мене мъж. Но, учителко, искам да те попитам за нещо много важно. Ще ми отговориш искрено, нали?
— Ще се постарая — обеща Анн.
— Мислиш ли, че има нещо нередно в мозъка ми? — запита я Пол така, сякаш от отговора й зависеше целият му живот.
— За бога, Пол, не — възкликна Анн изумена. — В никакъв случай не. Какво те наведе на такава мисъл?
— Мери Джо… но тя не знаеше, че аз я чувам. Вероника, момичето, което мисис Питър Слоун нае на работа, дойде да види Мери Джо миналата вечер и аз чух двете да си говорят в кухнята точно тогава, когато минавах през коридора. Мери Джо каза: „Онзи Пол, ами той е смахнато малко момче. Говори ги едни врели-некипели. Мисля, че му хлопа дъската“. Не можах дълго да заспя миналата нощ, мислейки за това, чудех се дали Мери Джо е права. Не можех да се сдържа, исках да попитам баба, но реших да се обърна към тебе. Така се радвам, че ме приемаш като човек, на когото всичко си му е наред и не му хлопа дъската.
— Разбира се, че си наред. Мери Джо е глупаво, неграмотно момиче и ти не бива да се притесняваш от нейните приказки — каза Анн възмутена, а наум си мислеше как да направи дискретен намек на мисис Ървинг за необходимостта да озапти езика на Мери Джо.
— Оф, камък се смъкна от плещите ми — успокои се наистина Пол. — Сега съм напълно щастлив, учителко, благодаря ти. Никак не би било добре нещо да не е наред в главата ти, нали, учителко? Предполагам каква е причината, поради която Мери-Джо си е въобразила това: аз понякога й казвам какво мисля за някои неща.
— Тази практика е особено опасна — отбеляза Анн, изхождайки от своя собствен дълбок опит.
— Ами тогава след малко аз ще ти кажа какви свои мисли споделих с Мери Джо и ти ще разбереш дали в тях има нещо смахнато. Но ще почакам малко да започне да се смрачава. Точно тогава мен нещо ме кара да разказвам на хората и когато наблизо няма никого, просто ми се налага неудържимо да го кажа на Мери Джо. Но след този случай аз вече няма да го правя, щом тя си въобразява, че ми хлопа дъската. Аз просто ще си копнея сам-самичък и ще тая мислите в себе си.
— И ако желанието ти да разказваш стане дотолкова неудържимо, че не можеш повече да се сдържиш, ела при мен в „Зелените покриви“, аз ще изслушам твоите размисли — предложи Анн с онази тържественост в гласа, която й спечелваше любовта на всички деца, жадни да бъдат приемани сериозно.
— Добре, ще дойда. Но се надявам Дейви да не бъде тогава там, защото ми прави физиономии. Мене не ме е грижа много, защото той е малко момче, а аз съм доста голям, но все пак никак не е приятно да ти правят муцуни. А и Дейви ги прави такива едни ужасни. Понякога се страхувам, че той никога няма да може да си възвърне нормалния облик. Прави ги дори тогава, когато съм в църквата и мислите ми, както подобава, са заети със свети неща. Докато Дора ме харесваше, аз също я харесвах, но не така, както преди, тя казала на Мини Мей Бари, че мисли да се омъжи за мен, когато порасна. Аз мога да се оженя, когато порасна, но още съм прекалено млад, за да си мисля за това, нали, учителко?