— Препречи й пътя — изпищя Анн. — Тичай, Дайана, тичай…
Дайана наистина тичаше. Анн се опита да се затича и проклетото животно побягна из нивата, като че ли тя си беше нейна собственост. Честно казано, Дайана си помисли, че наистина беше нейна собственост. Отне им цели десет минути, докато успеят да препречат пътя на животно и да го отведат през пролуката в един от ъглите на нивата в ливадата на фамилия Кътбърт.
Не можеше да се отрече, че Анн беше изпаднала в нещо подобно на ангелски гняв точно в този сюблимен момент. Нито пък можеше да се отрече, че тя изобщо не видя кабриолета, който беше спрял встрани от ливадата, и в който седяха мистър Шийрър от Кармоди и неговият син — и двамата широко усмихнати.
— Предполагам, че беше по-добре да ми бяхте продали тази крава, когато исках да я купя миналата седмица, Анн — засмя се мистър Шийрър.
— Ще ви я продам сега, ако я искате — каза разчорлената собственичка. — Можете да я имате още в този момент.
— Дадено. Аз ще ти дам двайсет за нея, както ти предложих и преди това, а Джим може да я откара направо за Кармоди. Тя ще замине за града с останалите доставки тази вечер. Мистър Рийд от Брайтън иска една такава дойна крава.
Пет минути по-късно Джим Шийрър и дойната крава маршируваха по пътя, а импулсивната Анн минаваше край алеята на „Зелените покриви“ с двайсет долара в джоба си.
— Какво ще каже Марила? — запита Дайана.
— О, нея не я е грижа. Доли беше моя собствена крава, а тя вероятно няма да донесе повече от двайсет долара на разпродажбата, която ще се открие наскоро. Но, о, Боже, ако мистър Харисън види овеса си, ще знае, че Доли отново е била в него и то след като му дадох честната си дума, че няма да позволя това да се случи вече никога! Е, това ми бе добър урок да не си давам честната дума за кравите. Една крава, която може да прескочи или да изпотроши оградата на нашия обор, не заслужава изобщо доверие.
Марила бе отишла до дома на мисис Линд и когато се върна, знаеше всичко за продажбата на Доли и за сделката, защото мисис Линд беше ставала свидетелка на повече от сделките, наблюдавайки ги през своя прозорец и дотъкмявайки си останалото във въображението.
— Много добре, че кравата си е отишла, предполагам, че това е така, въпреки че ти вършиш нещата по един ужасен и безразсъден начин, Анн. Не разбирам как кравата е излязла от обора. Тя трябва да е изкъртила някоя от дъските.
— Не мислех да оглеждам — каза Анн, — но ще ида да видя. Мартин не се е върнал все още. Вероятно някоя друга негова леля е починала. Мисля, че това прилича на случая с мистър Питър Слоун и октогеронтите. Една вечер мисис Слоун четяла вестник и казала на мистър Слоун: „Пише, че още един октогеронт току-що е умрял. Какво е това октогеронт, Питър?“ А мистър Слоун казал, че и той не знае, но според него октогеронтите трябвало да са някакви много болни създания, за които не са чули да се говори, но че те умират. Така се случва и с лелите на Мартин.
— Мартин е точно такъв, каквито са и всички останали французи — каза Марила с нотка на отвращение в гласа. — Не можеш да разчиташ на тях и за един ден.
Марила разглеждаше покупките, които Анн беше направила в Кармоди, когато чу остър писък откъм оборите. Минута по-късно Анн се втурна в кухнята, кършейки ръце.
— Анн Шърли, какво става сега?
— О, Марила, какво щях да направя! Това е ужасно. И изцяло е моя грешка. О, ще се науча ли някога да се спирам и да размислям малко, преди да направя нещо ужасно? Мисис Линд винаги ми е казвала, че ще направя нещо ужасно един ден, и сега аз го направих!
— Анн, ти си момичето, което най-много ме вбесява! Какво е това, което си направила?
— Продадох дойната крава на мистър Харисън… онази, която той купи от мистър Бел, на мистър Шийрър! Доли в момента е в обора за млечните крави…
— Анн Шърли, бълнуваш ли?
— Де да беше така. Това не е сън, по-скоро прилича на кошмар. И кравата на мистър Харисън в момента е в Шарлоттаун. О, Марила, мислех, че ще си навлека неприятности и ето, сега съм затънала в най-голямата неприятност на целия ми живот. Какво да направя?
— Да направиш? Нищо не може да се направи, дете, освен да се отиде и да се каже на мистър Харисън за това. Можем да му предложим нашата дойна крава в замяна, ако той не иска да вземе парите. Тя е точно толкова добра, колкото и неговата.
— Сигурна съм обаче, че той ужасно ще се възпротиви и няма да се съгласи на това — простена Анн.
— Смея да кажа, че ще се съгласи. Той изглежда е от раздразнителния тип мъже. Ще отида и ще му обясня, ако искаш.