— Доста млад си — съгласи се учителката.
— Като заговорихме за женитба и се сетих за друго нещо, което ме тормози в последно време — продължи Пол. — Един ден през миналата седмица тук беше мисис Линд, дойде да пие чай с баба. По едно време баба ме накара да донеса портрета на мама… онзи, който татко ми изпрати като подарък за рождения ми ден. На мен не ми се искаше да го показвам точно на мисис Линд. Тя е добра жена, но не е от онези, на които ти се иска да покажеш портрета на майка си. Нали знаете, учителко. Но, разбира се, аз послушах баба. Мисис Линд каза, че мама е била много хубава, но много приличала на актриса и сигурно ще да е била ужасно по-млада от баща ми. След което каза: „Изглежда тия дни твоят татко ще се ожени отново. Как ще ти се хареса да имаш нова мама, мастър Пол?“ Да знаеш, учителко, от тази новина дъхът ми почти спря, но аз нямах намерение да позволя на мисис Линд да го забележи. Просто я погледнах право в лицето… ето така… и казах: „Мисис Линд, моят баща е направил много хубаво като се е оженил за моята първа майка и аз мога да му вярвам, че ще избере също толкова добра майка и втори път“. Наистина мога да му се доверя, учителко. Но все пак се надявам, че ако той някога реши да ми доведе нова майка, ще ме попита какво мисля за нея, преди да е станало прекалено късно. Ето я Мери Джо, идва да ни извика за чая. Ще отида да се споразумея с нея за сладкиша от маслено тесто.
В резултат на „споразумението“ Мери Джо отряза парче сладкиш и като добавка даже сипа в една чиния малко сладко, но за сметка на храната. Анн наля чая и двамата с Пол се нагостиха с чудесната закуска в мрачната, стара всекидневна стая, чиито прозорци бяха отворени за кроткия полъх на вятъра откъм залива. Учителката и ученикът си разказваха много „щуротии“, от които Мери Джо бе съвсем шокирана и на следващата вечер каза на Вероника, че „училищната спожица“ била също така „смахната“, както и Пол. След чая Пол заведе Анн в своята стая, за да й покаже портрета на майка си, който беше загадъчният подарък за рождения му ден, съхраняван доскоро от мисис Ървинг в сандъчето за книги. Малката, ниска таванска стаичка на Пол бе изпълнена с отблясъците на огнения залез (слънцето залязваше над морето), както и с танцуващите сенки на еловите дървета, които като че ли влизаха направо в къщата, прорасли току под вдадения навътре прозорец. Сред тази нежна светлина сияеше едно красиво девиче лице с нежни майчини очи. Портретът бе окачен на височината на леглото.
— Това е моята дребничка майка — каза Пол с горда обич. — Аз накарах баба да окачи нейния образ тука, за да я виждам още щом сутрин отворя очите си. Сега вече не ми прави впечатление, когато в стаята не светят лампите, защото за мене е достатъчно, че съм с моята мъничка майка. Татко е разбрал точно какво ми се искаше да имам като подарък за рождения ми ден, макар и да не ме попита. Не е ли чудесно колко много знаят наистина бащите?
— Твоята майка е била много красива, Пол, и ти малко приличаш на нея. Но нейните очи и косите й са по-тъмни от твоите.
— Моите очи са същите като на баща ми — каза Пол и литна да събере всичките възглавнички от дивана и стола, за да ги струпа на широкия перваз на прозореца. — А косата на баща ми е сива. Буйна е, но е сива. Разбираш ли, баща ми е почти на петдесет години. Това вече е преклонна възраст, нали? Но той само отвънка е стар. Отвътре той е млад като никой друг. Сега, учителко, седни тука, моля те, а аз ще седна в краката ти. Мога ли да сложа главата си на коленете ти? Така обикновено сядахме с моята майка. О, това бе истинско щастие.
— А сега искам да чуя онези твои мисли, които Мери Джо намира за смахнати — каза Анн, поглаждайки кълбото от къдрици на коленете си.
Пол не се нуждаеше от повторна покана, за да разказва своите размисли… поне на сродните нему души.
— Хрумнаха ми една вечер в еловата горичка — заговори той замечтано. — Разбира се, аз не искам да кажа, че те са истински, но все пак напират в главата ми. Ти много добре знаеш, учителко. И после на мен така ми се искаше да ги кажа на някого, а освен Мери Джо друг нямаше. Тя беше в килера и месеше хляб. Аз седнах на пейката до нея и казах: