— Много добра и съвсем по мъжки, Дейви.
— Разбира се — потвърди сериозно Дейви. — Дора не беше много гладна и изяде само половината от своята филийка, а другата я даде на мен. Ама аз не знаех, че тя ще направи така, когато й давах хляба. Така че аз бях добър, Анн.
На свечеряване Анн се спусна към Драйд Бабъл и видя Гилбърт Блайт да минава през мрачната гора на духовете Хаунтид Ууд. Тогава изведнъж прозря, че Гилбърт не беше вече момчето от училище. Какъв мъжествен вид имаше той сега — висок, широкоплещест момък с открито лице и чист, прям поглед. Анн го намираше за хубав, макар Гилбърт да не отговаряше на нейния идеал за мъж. Тя и Дайана отдавна си бяха избрали обожавания от тях тип кавалер и той бе абсолютно еднакъв и за двете. Мъжът на техните мечти трябваше да е много висок, изискан, със замечтан поглед, загадъчни очи и нежен омагьосващ глас. Докато физиономията на Гилбърт не излъчваше нито меланхолия, нито загадъчност, но за приятелството това нямаше никакво значение!
Гилбърт се излегна върху папратите и погледна с възхищение към Анн. Ако Гилбърт трябваше да даде описанието на идеалната за него жена, то би съвпаднало изцяло с описанието на Анн, включително и с онези седем лунички, чието присъствие все още продължаваше да я дразни. Гилбърт все още си оставаше момче, но това момче си имаше своите мечти, както останалите и в тях то винаги виждаше едно момиче с кристално ясни сини очи и с лице — нежно и свежо като цвете. Той бе направил своя избор и освен това смяташе, че неговото бъдеще трябва да е достойно за неговата богиня. Дори и в спокойния Ейвънли можеха да бъдат срещнати прекрасни изкушения. Младежите от Уайт Сандс бяха доста „отворени“, а Гилбърт привличаше вниманието, където и да отидеше. Но той бе решил да се държи както подобава, за да е достоен за приятелството на Анн, а след известно време и за нейната любов може би. Така че премерваше всяка своя дума, контролираше дори мислите си — да не говорим за делата — така ревностно, сякаш го следеше и контролираше чистият поглед на самата Анн. Тя имаше над него такова неограничено влияние, каквото всяко момиче с възвишени и светли идеали има над своите приятели; влияние, което продължава дотогава, докато то е предано на тези идеали. И би могло да загуби доверието на приятелите си единствено, ако престане да изповядва най-чистите, най-благородните помисли. В очите на Гилбърт най-големият чар и достойнство на Анн беше фактът, че тя никога не се унижаваше с дребнави постъпки, както правеха толкова много момичета в Ейвънли — погубваха се с неуместна, непристойна ревност, с плитки хитрости и непрестанно съперничество, с очевидни усилия за превъзходство. Анн бе далеч от всичко това, не защото съзнателно отбягваше подобно поведение, а защото то бе напълно чуждо на нейния импулсивен характер — кристалночист, що се отнася до мотивите и предпочитанията на неговия еталон за идеална жена.
Но Гилбърт дори не правеше опит да изрази с думи мислите си, тъй като вече знаеше от опит много добре, че Анн безмилостно и хладно отрязва всички сантиментални въжделения още в зародиш… или просто им се надсмива, което бе десет пъти по-лошо.
— Ти приличаш на истинска горска нимфа под тази бреза — пошегува се той.
— Аз обичам брезите — Анн прислони лицето си към тънкото бяло стъбло с нежна сатенена кора с едно от онези грациозни движения, които й бяха така присъщи.
— Тогава ще се зарадваш щом научиш, че мистър Спенсър е решил да посади покрай пътя пред своята ферма цяла редица от бели брези, за да окуражи по този начин организацията ни. Каза ми го днес. Майор Спенсър е най-прогресивният и социално ангажиран човек в Ейвънли. А мистър Уилям Бел възнамерява да посади жива ограда от смърчове по големия път пред къщата му и нагоре покрай пътеката. Нашето дружество се справя чудесно, Анн. То премина вече през фазата на изпитанието и това сега е факт. По-възрастните започват да гледат сериозно на него, хората и от Уайт Сандс са решили да си създадат също такова дружество. Дори Илайша Райт промени становището си от деня, в който американците от хотела му направиха пикник на брега. Те похвалиха много зелените насаждения покрай пътищата и казаха, че никъде другаде на острова не е така хубаво, както тук. А когато след време и останалите фермери последват примера на мистър Спенсър и посадят покрай своите участъци дървета, и направят живи плетове, Ейвънли ще бъде най-красивото селище в района.