— Семейство Ейд твърдят, че ще наглеждат гробището — каза Анн. — Надявам се да стане така, за тази цел ще бъде направена подписка и дружеството ни няма да се занимава повече с него. Но семейство Ейд никога не би се намесило в цялата тази работа, ако дружеството не бе им внушило мисълта. Онези дръвчета, които посадихме край църквата, вече пораснаха, а членовете на училищното настоятелство ми обещаха, че ще посадят жив плет около сградата следващата година. Ако удържат на думата си, аз ще организирам трудов ден и всеки ученик ще посади по едно дръвче, в ъгъла край пътя пък ще направим градина.
— Постигнахме успех в кажи-речи всеки наш замисъл досега, с изключение на това, че не съумяхме да преместим къщата на стария Баултър — каза Гилбърт. — Вече се отчаях за нея. Леви не иска да я премести долу, само за да ни дразни. Във всички от семейство Баултър има един непреодолим инат, но в него той е изразен най-силно.
— Джулия Бел иска да изпрати при него още една делегация, но аз мисля, ме най-доброто средство е да го оставим съвсем сам — предложи Анн мъдро.
— И да се надяваме на провидението, както казва мисис Линд — усмихна се Гилбърт. — Да, в никакъв случай няма да пращаме повече никакви делегации. Те само го опълчват още повече срещу нас. Джулия Бел смята, че хората могат да постигнат всичко, стига само да имат организация от единомишленици, от личности, които да дръзнат да се наемат с желаните цели. Следващата пролет, Анн, трябва да започнем агитация за красиви, подредени поляни и дворове. Тази зима ще посеем семена от добри сортове. Имам брошура за създаването на поляни и скоро ще подготвя някои съвети на тази тема. Е, какво, ваканцията ни кажи-речи е към края си. Училището отваря врати в понеделник. Руби Джилис получила ли е разрешение да преподава в Кармоди Скул?
— Да. Присила ми писа, че тя самата е организирала свое надомно училище, така че настоятелството в Кармоди е приело на работа Руби. Съжалявам, че Присила няма да остане, но след като не може, се радвам, че Руби има тази възможност. Тя ще може да си идва за съботите и тогава сякаш всичко ще е както преди, ще бъдем заедно отново с Джейн и Дайана.
Марила се бе върнала малко преди Анн от гостуването си у мисис Линд и седеше на стъпалото на задната порта.
— Рейчъл и аз решихме да заминем утре за града — каза тя. — Мистър Линд тази седмица се чувства по-добре и Рейчъл иска да отидем преди той да изпадне отново в криза.
— Мисля утре да стана много рано, защото имам да върша доста работи — каза Анн. — Първо съм решила да подновя калъфките на старите си пухени завивки. Трябваше да го направя отдавна, но все отлагах… ужасна работа е. И освен това много е лош навикът да се отлагат неприятните задължения, затова аз никога повече няма да си го позволя, иначе не бих могла с чиста съвест да изисквам от учениците си да не го правят. Би било непростимо. След това искам да изпека кейк за мистър Харисън, да завърша бележките си за градините, за да ги разпространя сред членовете на дружеството ни, да пиша на Стела, да изпера и да колосам муселинената си рокля, а накрая да довърша новата престилка на Дора.
— Няма да смогнеш да свършиш и половината от изброеното — каза Марила недоверчиво. — Никога не съм си набелязвала толкова много работа, нещо все ме въздържаше да го правя.
Глава двадесета
Както винаги се случва…
Анн се събуди рано на следващата сутрин и радостно приветства новия ден, когато лъчите на изгрева огряха триумфално небето. „Зелените покриви“ бяха облени от слънце и тук-там танцуваха сенките на тополите и върбите. От другата страна на пътя бе пшеничената нива на мистър Харисън, огромно разлюляно от вятъра златисто море. Светът бе така прекрасен, че Анн прекара десет безкрайно блажени минути, бродейки безгрижно в градината, опивайки се от нейната красота.
След закуската Марила се приготви за своето пътуване. Дора щеше да отиде с нея, това очаквано удоволствие отдавна й бе обещано.
— И така, Дейви, постарай се да бъдеш добро момче и недей да създаваш неприятности на Анн — предупреди го Марила направо. — Ако си послушен, аз ще ти донеса шарена захарна пръчица от града.
Уви, дори и тя бе придобила пагубния навик да подкупва хората, за да бъдат добри!
— Няма нарочно да правя белите, ама я си помисли, че злополуките пак ме намерят случайно? — искаше да знае все пак Дейви.
— Ще трябва да се пазиш от „случайните злополуки“ — наблегна на думите Марила. — Анн, ако мистър Шийрър дойде, докато ме няма, приготви печено месо. А ако не дойде, ще се наложи да заколиш за утре вечер една кокошка.