— Изглежда мис Лавандър очаква гости за чая — прошепна тя.
— Подредени са шест прибора. И какво странно малко момиче си има. Прилича ми на пратеничка от страната на самодивите. Предполагам, че тя би могла да ни каже кой е пътят, но аз съм много любопитна да видя мис Лавандър. Ама т-т-тя идва.
Анн още не бе успяла да довърши думите си, когато на прага на стаята се появи мис Лавандър Луис. Момичетата бяха така изумени, че съвсем забравиха добрите маниери и просто я гледаха зяпнали. Подсъзнателно те бяха очаквали да видят добре известния им тип възрастни стари моми, които до една си приличаха — кокалести, доста нескопосни особи с прави сиви коса и очила. А в случая пред тях стоеше мис Лавандър — такава, каквато те никога не биха могли да си я представят.
Тя бе лейди-миньон със снежнобяла, леко къдрава, гъста коса, подредена в прическа на букли и масури. Под тях се виждаше почти девиче лице с розови страни и изразителни устни, с големи меки, кафяви очи и с трапчинки… да, да, с трапчинки. Мис Лавандър бе облечена в много изискана муселинена рокля в кремав цвят и бледи розови цветове, пръснати по нея — рокля, която би изглеждала смехотворно младежка за повечето жени на нейната възраст, но която прилягаше на мис Лавандър идеално и никой никога не би си и помислил нещо по-различно.
— Шарлота Четвърта ми предаде, че сте искали да ме видите — заговори тя с глас, който напълно отговаряше и даваше цялостна картина на чудното видение.
— Искахме да ви питаме за пътя до Уест Графтън — едва промълви Дайана. — Поканени сме на чай у мистър Кимбъл, но поехме по погрешен път през гората и излязохме на главната железопътна линия, вместо на пътя за Уест Графтън. Накъде трябва да завием, надясно или наляво след вашата порта?
— Наляво — отговори мис Лавандър и хвърли нерешителен поглед към масата, но веднага след това, въодушевена от някакво внезапно обзело я намерение, тя възкликна: — Но не бихте ли приели да ми направите компания за чая? Моля ви, останете. У мистър Кембъл отдавна ще са приключили с чая, докато вие стигнете там. А и Шарлота Четвърта и аз ще бъдем много радостни, ако ни погостувате.
Дайана погледна безмълвно Анн, а тя заговори веднага, тъй като бе вече решила, че трябва да разбере нещо повече за тази удивителна мис Лавандър:
— С удоволствие бихме останали, ако не ви притесним. Но виждам, че вие очаквате други гости, не е ли така?
Мис Лавандър хвърли отново поглед към масата, на която бяха сервирани приборите за чай и поруменя:
— Зная, че ще ме помислите за ужасно глупава. Аз наистина съм си глупава… и се срамувам, когато ме разкрият, но никога преди това. Трябва да ви кажа, че не очаквам никого… само се престорих, че ще имам гости. Разбирате ли… аз съм толкова самотна. А обичам да съм в компания… така си е, обичам хубавата компания… но толкова малко хора и така рядко се отбиват тук, защото къщата ми е много отдалечена от пътя… Шарлота Четвърта бе също самотна. И аз си наумих, че очаквам приятели за чай. Приготвих се, сготвих… подредих масата… украсих я, сложих порцелановия сервиз, който е от сватбата на майка ми и се облякох като за празник.
Дайана си помисли, че мис Лавандър е точно толкова странна, колкото хората я описваха. Доказваше го нейното хрумване да си играе на очакване на гости като някакво малко момиченце, а бе жена на четирийсет и пет години!
Но очите на Анн грееха, възбуденият й глас трептеше от радостни нотки:
— Ах, вие също ли си фантазирате?
Това „също“ разкри сродната душа на мис Лавандър:
— О, да — призна си тя вече без притеснение. — Разбира се, това би прозвучало глупаво за човек на моите години. Но каква тогава е ползата да си независима стара мома, ако не можеш да направиш някоя щуротия, когато ти се прииска? Още повече, че тя не причинява вреда никому. Човек трябва да компенсира някои неща. Понякога си мисля, че няма да мога да живея, ако не си измислям разни ситуации. Много рядко могат да ме разкрият, пък и Шарлота Четвърта не казва нито дума. Но днес се радвам, че мога да бъда разкрита, защото вие дойдохте наистина и аз имам готов чай. Бихте ли отишли на горния етаж, за да си оставите шапките в килера? Бялата врата срещу стълбището. Аз трябва да изтичам до кухнята, ще заръчам на Шарлота Четвърта да не позволява на водата да закипи. Шарлота Четвърта е много добро момиче, но тя обикновено оставя водата за чая да кипне.