— Но ръцете на Пол са по-дълги от моите — промърмори недоволно Дейви. — Те са расли единайсет години, докато моите са само на седем години. Освен това аз помолих, но ти и Анн бяхте толкова заети в приказките си, че не ми обърнахте никакво внимание. И освен това Пол никога не е бил на масата ни за нещо повече от чай, много по-лесно е да си вежлив по време на някакъв чай, отколкото на закуска. Вие не сте и на половина толкова гладни, колкото аз. Между вечерята и закуската има ужасно дълго време. И виж, Анн, тази лъжица съвсем не е по-голяма от миналогодишната, а пък аз съм пораснал толкова много оттогава.
— Разбира се, аз не мога да зная как е изглеждала преди години мис Лавандър, но ми се струва, че не се е променила много — каза Анн, след като подаде на Дейви купичка с две пълни лъжици кленов сироп, за да го умиротвори. — Косата й е снежнобяла, но лицето й е свежо и кажи-речи девическо, а очите й са най-милите кафяви очи, които съм виждала… такъв чудесен нюанс на дървесно кафяво с малки златисти жилчици в тях, а гласът й те кара да си представяш искрящо бял сатен и ромоляща вода, както и празнични камбани.
— Тя минаваше за голяма хубавица, когато беше момиче — каза Марила. — Никога не съм я познавала много добре, но винаги съм я харесвала. Някои я смятаха за малко странна още тогава. Дейви, ако само още веднъж те уловя да правиш такива номера, ще те накарам да чакаш всички други да се нахранят и тогава ще ти позволя да седнеш на масата, като някой французин.
Повечето разговори между Анн и Марила в присъствието на близнаците бяха прекъсвани често от подобни мъмрения, отправени към Дейви. В този момент Дейви, който отново не можеше да се държи прилично, се мъчеше да изгребе последните капки от сиропа си, но това не му се удаваше и той просто вдигна купичката си, за да я оближе с малкото си розово езиче. Анн го изгледа с такива ужасени очи, че малкият грешник се изчерви и каза наполовина засрамен, наполовина защищавайки се:
— По такъв начин нищо не се прахосва.
— Хората, които по някакъв начин се отличават от другите, винаги получават прозвището „странни“ — каза Анн. — А мис Лавандър явно е по-различна, макар да е трудно да се каже, точно в какво се състои отликата. Може би е така, защото тя е от онези хора, които никога не остаряват.
— Човек би трябвало да остарява заедно със своето поколение — не се поколеба да изрази мнението си Марила. — Ако ли пък не, не може да си намери място никъде. Доколкото съм чувала, Лавандър Луис просто се е откъснала от всички, отказала се е от всякакви връзки. Тя живее в онова отдалечено място отдавна и всички са я забравили. Тази каменна къща е една от най-старите на острова. Старият мистър Луис я построи преди осемдесет години, когато напусна Англия. Дейви, престани да ръчкаш лакътя на Дора. О, виждам те, бъди сигурен! Не се старай да си придаваш вид на вода ненапита. Но какво те кара да се държиш така тази сутрин?
— Може би съм станал от леглото с погрешния крак — предположи Дейви. — Милти Баултър казва, че ако направиш така, просто е закон нищо да не ти върви през целия ден. Неговата баба му го казала. Но коя е правилната страна? И какво трябва да правиш, щом като леглото ти е до стената? Искам да зная.
— Винаги съм се чудила какво лошо се е случило между Стивън Ървинг и Лавандър Луис — продължи Марила, без да обръща внимание на думите на Дейви.
— Те бяха сгодени преди двайсет и пет години, а след това изведнъж всичко се провали. Не зная каква беда се е случила, но сигурно ще да е нещо ужасно, защото той замина за Съединените Щати и никога оттогава не се завърна в къщи.
— Може пък в края на краищата да не е било нещо чак толкова ужасно. Смятам, че дребните неща понякога причиняват повече неприятности, отколкото големите — каза Анн, осенена от едно от онези прозрения, на които не можеше да я научи дори опитът. — Марила, моля те, не казвай нищо на мисис Линд за моето гостуване у мис Лавандър. Защото непременно ще ми зададе поне сто въпроса, а на мен това някак си няма да ми се хареса… нито пък на мис Лавандър, ако разбере, сигурна съм.
— Рейчъл обезателно ще полюбопитства — съгласи се Марила, — макар да няма много време като преди да се занимава с хорските работи. Тя сега е все в къщи заради Томас и духът й е много отпаднал, защото според мен е започнала да губи вяра, че той ще се оправи. Рейчъл ще остане съвсем сама, ако нещо му се случи. А децата им живеят твърде далеч, с изключение на Елайза, която е в града, а на всичкото отгоре Рейчъл не харесва съпруга й.