От думите на Марила се разбираше, че тя омаловажава Елайза, която обичаше много своя съпруг.
— Рейчъл казва, че ако той успее да събере малко сили и прояви воля, ще се почувства по-добре. Но каква е ползата да молиш някое мекотело да се стегне? — продължи Марила. — Томас Линд никога не е имал ни най-малка воля. Майка му го напътстваше, допреди да се ожени, а след това го пое Рейчъл. Странно е дори, че е посмял да се разболее, без да помоли за разрешение от нея. И все пак, не би трябвало да приказвам така, Рейчъл му е добра жена. Той никога не би постигнал нищо без нейна помощ, спор няма. Роден е, за да бъде ръководен, добре стана, че попадна в ръцете на такъв умен и способен учител като Рейчъл. Той няма нищо против нея, никога не й възразява. Това му спестява усилието да взима сам решение за каквото и да било. Дейви, престани веднага да се извиваш като змиорка!
— Нямам какво друго да правя — протестира момчето. — Не ми е позволено да ям повече, а да ви гледам теб и Анн как ядете никак не е забавно.
— Тогава вървете с Дора да дадете малко пшеница на кокошките — каза Марила. — И не се опитвай да откъснеш още пера от опашката на белия петел.
— Исках само няколко пера за индианското украшение за глава — каза Дейви намусен. — Милти Баултър си има екстра украшение, направено от пера, които неговата майка му е дала, когато заклали белия си пуяк. Можеше и да позволиш да си отскубна някое друго перо. Този, белият петел, си има толкова много, повече, отколкото са му нужни.
— Можеш да вземеш старата четка от пера за прах в килера — каза Анн. — А аз ще ги боядисам в зелено, червено и жълто.
— Ти ужасно глезиш това момче — каза Марила, когато Дейви се спусна след Дора със сияещо лице.
Превъзпитанието на Марила бе напреднало доста през последните шест години, но тя все още не можеше да се освободи от мисълта, че е много лошо за едно дете да се изпълняват почти всичките му желания.
— Всичките момчета от неговия клас си имат индиански украшения за глава, затова и Дейви иска — каза Анн. — Знам какво е това чувство… Никога няма да забравя как направо жадувах да си имам рокля с буфан ръкави, след като всички останали момичета си имаха. Така и Дейви не е разглезен. Той става все по-добър с всеки изминал ден. Помисли си само каква промяна има в него за една година, откакто е тука.
— Наистина той прави много по-малко бели от началото на учебната година — отбеляза Марила. — Предполагам, че се залисва в играта с другите момчета и не се сеща за щуротии. Но за мен е странно, че не сме чували преди нищо за Ричард Кейт. Никога нито дума преди последния месец май.
— Мен ще ме е страх да получим вест от него — въздъхна Анн и започна да разтребва масата. — Ако пристигне писмо, ще ме е страх да го отворя, за да не би да се окаже, че иска да изпратим близнаците при него.
Месец след този разговор наистина пристигна писмо. Но то не бе от Ричард Кейт. Пишеше им един негов приятел, за да им съобщи, че Ричард Кейт е починал от туберкулоза преди две седмици. Авторът на писмото бе изпълнителят по завещанието на Ричард и съгласно волята на покойника сумата от две хиляди долара трябваше да бъде изпратена на мис Марила Кътбърт на съхранение, докато наследниците му Дейвид и Дора Кейт навършат пълнолетие или се задомят. Междувременно лихвите от сумата да се използват за разходите по отглеждането им.
— Ужасно е човек да се радва на последствията от нечия смърт — каза Анн мрачно. — Жал ми е за горкия мистър Кейт, но се радвам неописуемо, че близнаците ще останат у нас.
— Много добре стана, че ни изпраща парите — отбеляза Марила практично. — Искаше ми се децата да са с нас, но не виждах как ще мога да ги гледам, особено когато пораснат. Рентата от фермата не стига за повече, освен за поддържането на къщата, а от твоите пари аз не искам да харча за близнаците и цент. Ти правиш прекалено много за тях. Дора например имаше нужда от тази нова шапка, която ти й купи, както котката има нужда от втора опашка. Но сега вече нещата са уредиха и децата са осигурени.
Дейви и Дора бяха много доволни, когато чуха, че вече ще живеят завинаги в „Зелените покриви“ „за добро“. Смъртта на чичото, когото те не бяха виждали никога, не можеше да вземе превес над радостната вест. Но Дора имаше едно лошо предчувствие: