След минута мълчание мис Лавандър изведнъж каза неочаквано:
— Щом чух за сина на Стивън, през онзи първи ден на твоето гостуване, Анн, аз изпаднах в шок. От този момент все ми се иска да зная всичко за него, макар да не намирам сили да спомена името му. Що за момче е?
— Той е най-скъпото, най-милото момче, което познавам, мис Лавандър… момче, което също си измисля най-различни неща като теб и мен.
— Иска ми се да го видя — каза мис Лавандър тихо, сякаш приказвайки на себе си. — Опитвам се да си представя дали прилича поне малко на онова приказно момче, което живее тук с мене… моето малко приказно момче.
— Ако искаш да видиш Пол, аз ще го доведа някой път.
— Искам… но нека да не е много скоро. Трябва ми време, за да свикна с мисълта за неговото идване. Сигурно болката от това ще е по-голяма от удоволствието, ако той изглежда досущ като Стивън… или пък ако не прилича достатъчно на баща си. След един месец можеш да го доведеш.
Както се споразумяха, след един месец Анн и Пол се отправиха пеша през горите към каменната къща и срещнаха мис Лавандър на пътеката. Тя не ги очакваше и при внезапната им поява пребледня.
— Значи това е момчето на Стивън — проговори тя с приглушен глас, поемайки ръката на Пол и поглеждайки жадно момчето, което бе и красиво, и мъжествено, облечено в хубавото си кожено палто и наложило шапка на главата си. — Той… той много прилича на баща си.
— Всеки казва, че съм му одрал кожата — отбеляза Пол съвсем свободно.
Анн, която наблюдаваше сцената отстрани, си пое облекчено дъх. Тя видя, че мис Лавандър и Пол си допаднаха и помежду им няма напрежение и вцепенение. Мис Лавандър бе много чувствителен човек, независимо от своите мечтания и от романтизма си. Веднага след първоначалното си издайническо вълнение тя се овладя и заговори с Пол така естествено и с такава лекота, сякаш той не беше синът на Стивън, а на някой непознат. Тримата заедно прекараха чудесен следобед, при това се подкрепяха с такова огромно количество калорични ястия, които биха накарали старата мисис Ървинг да вдигне от ужас ръце, разтревожена, че храносмилането на Пол е нарушено веднъж завинаги.