— За съжаление, да. Мене тя ме свари в училище с всичките деца. Мислех си, че някое от тях ще се побърка от страх. Три деца припаднаха, две момичета изпаднаха в истерия, а Томи Блуит през цялото време, докато траеше бурята, крещя възможно най-силно.
— А аз изхленчих само веднъж — обади се Дейви гордо. — Моята градина бе сравнена със земята — продължи той скръбно, — но също и градината на Дора — добави той с тон, в който се долови утеха от факта, че все още има справедливост на тази земя.
Анн се спусна тичешком от западната мансарда:
— О, Гилбърт, чу ли новините? Старата къща на мистър Леви Баултър се събори и изгоря до основи. Нямам сили дори да се зарадвам, след като виждам толкова много разруха. Според мистър Баултър Подобрителите са онези, които са направили нарочно магия, за да се разрази бурята.
— Поне едно е сигурно — каза Гилбърт, смеейки се. — „Наблюдателят“ затвърди репутацията на Чичо Ейб като пророк на времето. „Бурята на Чичо Ейб“ ще влезе в местната история. Това е най-невероятното съвпадение, което се е случвало и се е сбъдвало, буквално на самия ден, както е според нашето предсказание. Изпитвам малко чувство на вина, като че ли наистина съм направил магия. Можем също така да се порадваме на срутването на старата къща, защото не можем да се радваме на унищожените ни дръвчета. Не са оцелели и десет от тях.
— Е, какво да се прави, просто ще трябва да посадим нови фиданки през следващата пролет — отговори Анн с философски тон в гласа. — Има едно хубаво нещо в този свят… сигурно е, че след зимата идва пролет.
Глава двадесет и пета
Скандал в Ейвънли
През една безгрижна юнска утрин, две седмици след бурята на Чичо Ейб, Ан се връщаше бавно в двора на „Зелените покриви“, идваше от градината и държеше в ръцете си два поразени стръка бели нарциси. Тъкмо в този момент Марила, която бе покрила прилежно косата си със забрадка на карета, се бе упътила към къщата в ръцете с едно оскубано пиле.
— Погледни, Марила — каза Анн жалостиво и вдигна цветята към очите на строгата лейди, — това са единствените пъпки, които бурята не е унищожила, но дори и те са засегнати. Така съжалявам… Искаше ми са да набера малко от тях за гроба на Матю. Той харесваше юнските лилии.
— Те липсват и на мен самата — отбеляза Марила, — макар да не ми се струва много редно да ги оплакваме, след като се случиха толкова много по-лоши неща… цялата реколта е съсипана, както и плодовете.
— Но хората отново засяха нивите си с овес — отговори Анн успокоително. — Според мистър Харисън, ако лятото е хубаво, той ще поникне благополучно, макар и да е закъснял. И моите едногодишни растения се възстановяват, но не, нищо не може да замести юнските лилии. Горката малка Хестър Грей също няма да получи нито едно цвете. Аз ходих миналата вечер пеша до нейната градина, но не намерих нищичко. Сигурна съм, че те ще й липсват.
— Не мисля, че е редно ти да казваш такива неща, Анн, наистина не мисля — реагира остро Марила. — Хестър Грей е мъртва от трийсет години и нейната душа е на небесата… надявам се.
— Да, аз вярвам, че тя още обича своята градина и си спомня за нея. Сигурна съм, без значение е колко дълго ще съм на небето, на мен би ми харесало, когато погледна към земята, да видя как някой слага цветя на моя гроб. Ако си имах градина тука, като тази на Хестър Грей, щяха да са ми нужни повече от трийсет години дори на небесата, та да забравя да изпитвам от време на време носталгия по нея.
— И така да е, не позволявай на близнаците да те слушат, когато говориш това — протестира Марила меко и внесе пилето в къщата.
Анн втъкна нарцисите в косите си, поразходи се до портата към пътечката, където постоя и се погря на яркото юнско слънце, преди да се заеме със съботните си сутрешни задължения. Светът отново ставаше хубав, Майката Природа правеше всичко възможно, за да заличи следите от бурята, макар да бе ясно, че няма да успее изцяло и за много луни, тя все пак правеше чудеса.
— Искаше ми се днес да нямам никаква работа — започна да обяснява Анн на една пойна птичка, чийто глас долиташе от клоните на върбата, — но госпожа учителката, която също така помага и е отговорна за възпитанието на близнаците, не може да си позволи да мързелува, птиче. Колко хубаво пееш, малка птичке. Ти просто изливаш моите чувства в песен, много по-добре, отколкото аз самата мога да се изразя. Я виж ти, кой идва насам?