По пътеката се зададе бърз фургон с двама пътници на предната седалка и един голям сандък отзад. Когато фургонът наближи, на Анн й се стори, че разпозна файтонджията, беше синът на железничаря в Брайт Ривър, но неговият компаньон й беше непознат… това беше жена, която скочи пъргаво до портата, преди още конят да бе спрял напълно. Тя бе много хубава, дребна на ръст, по-скоро около петдесетте, отколкото около четиридесетте, но с розови страни, с блестящи черни очи и с лъскава черна коса, събрана под едно чудесно, украсено с цветя и плодове, боне. Независимо от дългото пътуване, осем мили по прашния път, тя бе така спретната, сякаш току-що излязла от страниците на някой журнал.
— Тук ли живее мистър Джеймс А. Харисън? — поинтересува се тя чевръсто.
— Не, мистър Харисън живее хей там — отговори Анн, обзета от любопитство.
— Ами да, помислих си, че тази къща изглежда подредена… прекалено подредена за Джеймс, освен ако не се е променил коренно, откакто го познавам — изчурулика дребничката лейди. — Вярно ли е, че Джеймс се кани да се ожени за някаква жена от това селище?
— Не, о, не — възкликна Анн и почервеня виновно, та непозната я изгледа с любопитство, сякаш я заподозря до известна степен в брачни планове с мистър Харисън.
— Но аз видях съобщението в местния вестник — настоя красивата непозната. — Един приятел ми изпрати екземпляр с отбелязаното съобщение… приятелите винаги са готови да направят подобни неща.
— О, тази бележка бе само за шега — ахна Анн. — Мистър Харисън няма никакви намерения да се жени за която и да било. Уверявам ви, така е.
— Много се радвам да го чуя — каза дамата с розовите страни, скачайки отново пъргаво на мястото си във фургона, — защото той вече е женен. Аз съм неговата жена. О, вие може да сте много изненадана. Предполагам, че той се е замаскирал като ерген и разбива сърцата на нещастните жени наляво и надясно. Така, така, Джеймс — поклати тя заканително глава към продълговатата бяла къща, — свършиха се твоите забавления. Аз съм вече тука… макар и да не бих си направила труда да дойда, ако не знаех, че си попаднал в някоя каша. Предполагам — обърна се дамата към Анн, — онзи негов папагал си е все такъв профан?
— Неговият папагал… е мъртъв… така си мисля — зяпна бедната Анн, която след този разговор не беше сигурна дори в собственото си име.
— Мъртъв! Тогава всичко ще си дойде на мястото — извика с тържествуващ глас дамата с розовото лице.
— Аз мога да се справя с Джеймс, щом като онази птица вече не е на пътя ми.
След тази неясна за Анн закана, гостенката продължи радостно по пътя си, а момичето се спусна към кухнята, за да намери Марила.
— Ан, коя беше тази жена?
— Марила — запита Анн в отговор съвсем сериозно, но с неспокоен поглед, — изглеждам ли така, сякаш съм се побъркала?
— Не повече от всякога — каза Марила без ни най-малка сянка от желание да я вземе на подбив.
— Ами тогава, смяташ ли, че съм будна?
— Анн, каква муха ти е влязла в главата? Попитах те коя беше тази жена.
— Марила, ако не съм полудяла и не спя, тя не би могла да е някое създание от сънищата ми… тя ще да е истинска. Пък и аз не бих могла да си представя такава шапка. Тя казва, че е жената на мистър Харисън, Марила.
Марила зяпна на свой ред:
— Неговата жена! Анн Шърли! Тогава защо той се представяше толкова дълго време за неженен мъж?
— Не мисля, че е точно така — Анн се постара да бъде справедлива към него. — Никога не е казвал, че не е женен. Хората просто си мислеха, че това е нещо съвсем естествено. О, Марила, какво ли ще каже мисис Линд?
Двете разбраха какво ще каже мисис Линд, когато дойде още същата вечер. Мисис Линд не беше никак изненадана! Мисис Линд винаги бе очаквала нещо подобно! Мисис Линд винаги бе знаела, че има нещо не така около мистър Харисън!
— Да избяга от жена си, само си помислете! — каза тя, изпълнена с възмущение. — За подобно нещо човек може да прочете в Щатите, но кой би очаквал, че то ще се случи точно тук, в Ейвънли?
— Но ние не знаем дали той е избягал от нея — протестира Анн, уверена, че нейният приятел е невинен, докато не се докаже вината му. — Ние изобщо не знаем нищо за тях двамата като семейство.
— Е, тогава скоро ще узнаем. Аз отивам направо там — каза мисис Линд, която никога не се научи, че в речника има такава дума като деликатност. — Аз не мога да не узная нищичко за нейното пристигане, а мистър Харисън трябваше да донесе днес някои лекарства за Томас от Кармоди, така че си имам хубаво извинение. Аз ще разнищя цялата тази история и ще се върна да ви я разкажа.