Мисис Линд почти побягна натам, накъдето Анн се страхуваше дори да пристъпи. Нищо не би могло да накара момичето сега да отиде в къщата на мистър Харисън, но то също бе любопитно да узнае какво става и тайно се радваше, че мисис Линд отиде да разгадае мистерията. Анн и Марила зачакаха нетърпеливо завръщането на тази добра лейди, но очакването им беше напразно. Мисис Линд не дойде повторно в „Зелените покриви“ тази вечер.
Дейви, който се върна в къщи към девет часа, обясни каква е причината:
— Срещнах мисис Линд и една непозната жена в Холоу — каза той. — Само как хубаво си приказваха! Мисис Линд ми каза да ви предам, че съжалява много, но вече е късно да ви навестява. Анн, аз съм ужасно гладен. Ние пихме чай в четири часа у Милти и аз мисля, че мисис Баултър е наистина скръндза. Тя не ни даде никакво сладко или кейк… дори и хлябът беше малко.
— Дейви, когато си на гости, никога не бива да критикуваш каквото и да ти поднесат за ядене — обясни Анн сериозно. — Това е много лоша черта.
— Добре… аз само ще си го мисля — реши Дейви радостно. — Дай на човека нещо за вечеря, Анн.
Анн погледна Марила, която я последва към килера и затвори след себе си вратата прибързано.
— Можеш да му дадеш една филия със сладко, Анн. Знам какъв е чаят у семейство Леви Баултър.
Дейви пое филията си със сладко и въздъхна:
— Този свят много ме разочарова в последно време — отбеляза той. — Милти има котка, която припада… тя си припада всеки ден вече от три седмици. Милти казва, че е страшно забавно човек да я наблюдава. Отидох днеска нарочно да видя поне един припадък, но старата му кранта не припадна и веднъж, беше си все здрава. А ние с Милти обикаляхме край нея целия следобед и чакахме. Но нищо… — Дейви засия, когато усети на небцето си божествената сладост на сливовия сладкиш, душата му сякаш запя, — може би ще я видя някой друг път. Тя не може изведнъж хей така да се откаже от този навик, нали? Това сладко е страхотно вкусно.
Съботният ден се оказа дъждовен и хората не излизаха навън. Но до понеделник всеки вече беше чул по някаква версия за случая на Харисън. Училището жужеше като кошер от тях, така че Дейви се върна в къщи с много информация.
— Марила, мистър Харисън има нова жена… добре де, не точно нова, но те са престанали да бъдат женени от доста дълго време, така каза Милти. Винаги съм смятал, че щом като веднъж са започнали, хората трябва да продължат да са си женени, но Милти казва, че не е така, имало начини да се откажеш, ако нещо не ти харесва. Милти казва, че един от начините е просто да се ожениш и веднага да оставиш жена си, както е направил мистър Харисън. Милти казва, че мистър Харисън е оставил жена си, защото тя го замеряла с разни неща… тежки неща… а пък Арти Слоун казва, че я оставил, защото тя не му давала да пуши, а Нед Клей казва, че той направил така, щото тя не се отказала от навика си да му се кара. Аз не бих оставил моята жена заради разни такива работи. Аз просто ще тупна с крак и ще кажа: „Мисис Дейви, ти трябва да правиш единствено онова, което на мен ми харесва, щото аз съм мъжът.“ Това набързо ще я усмири. Но Анета Клей казва, че тя е оставила него, защото той не си изстъргвал никога ботушите от калта, преди да влезе и затова Анета не обвинява нея. Аз отивам още сега у мистър Харисън да я видя каква е.
Дейви скоро се върна без настроение:
— Мистър Харисън излезе, пък тя е отишла с мисис Рейчъл в Кармоди, да купят тапети за гостната. Мистър Харисън каза Анн да се отбие у тях, щото той иска да си поприказва с нея. И каза, че подът е почистен. А пък мистър Харисън се е обръснал, макар че вчера нямаше служба в църквата.
Кухнята на мистър Харисън бе станала неузнаваема за Анн. Подът наистина бе почистен идеално, както и всичките мебели в стаята, печката бе излъскана до блясък, Анн вече можеше да се огледа в металната повърхност, стените бяха варосани, а прозорците светеха на слънцето. Край масата седеше мистър Харисън с работните си дрехи, които в петък имаха множество дупки и скъсани места, но сега бяха закърпени и почистени. Той бе наистина идеално избръснат и малкото коса, която имаше, бе грижливо сресана.
— Седни, Анн, седни — каза мистър Харисън с глас, който беше с два тона по-нисък от обичайния и с който хората в Ейвънли изпращаха своите мъртъвци в последния им път. — Емили отиде в Кармоди с Рейчъл Линд. Най-много ме поразява това как се променят жените точно в обратна насока. Е, Анн, моето безгрижно спокойно време си отиде… безвъзвратно. Отсега нататък до края на земните ми дни ме чака един живот… изряден, спретнат.