Мисис Харисън приветства Анн сърдечно и настоя момичето да остане за чая.
— Джеймс ми каза всичко за вас и колко грижовна сте били към него, като сте му приготвяли кейк и други гозби. Искам да се запозная с всичките си нови съседи, колкото може по-скоро. Мисис Линд е чудесна жена, нали? Толкова е дружелюбна.
Когато Анн си тръгна в топлия юнски здрач, мисис Харисън я изпрати през полето, където светулките запалваха вече звездните си фенери.
— Предполагам, че Джеймс ви е разказал вече нашата история — каза спокойно мисис Харисън.
— Да.
— Тогава няма смисъл да ви казвам, че Джеймс е честен човек и винаги казва истината. Вината не е била единствено негова. Сега мога да го разбера. Едва се бях върнала в къщи и вече ми се искаше да не бях взимала такова прибързано решение, но не можех да надвия ината си. Ясно ми е, че съм очаквала прекалено много от един мъж. И наистина съм била глупава да обръщам внимание на неправилния му говор. Няма значение дали един мъж произнася грешно някои думи, щом като е добър стопанин и не тича час по час в килера да проверява колко захар съм изразходвала през седмицата. Чувствам, че Джеймс и аз отсега нататък ще бъдем щастливи. Много ми се иска да знам кой е този „Наблюдател“ от вестника, за да му благодаря. Много съм му задължена.
Анн запази тайната си и мисис Харисън никога не разбра, че нейните благодарности стигнаха до онзи, за когото бяха предназначени. Анн се чувстваше доста объркана от ефекта, който постигаха тези „дописки“. Те бяха събрали едно семейство и си бяха спечелили славата на пророчески дописки.
Анн завари мисис Линд в кухнята на „Зелените покриви“ да разказва цялата история на Марила.
— Е, как ти се нрави мисис Харисън?
— Много ми хареса. Мисля, че тя наистина е една хубава, малка женичка.
— Точно така е — съгласи се въодушевено мисис Рейчъл. — И както тъкмо казвах на Марила, ние всички сме задължени да си затваряме очите за някои особености на мисис Харисън, за да се почувства тя на острова като у дома си. Ами това е, аз трябва да се връщам. Томас ще се безпокои за мен. Излизам понякога, откакто Елайза дойде, а и той изглежда доста по-добре през последните дни. И все пак не обичам дълго време да съм далеч от него. Чух, че Гилбърт Блайт е напуснал Уайт Сандс. Предполагам, че ще учи по-нататък.
Мисис Рейчъл погледна изпитателно Анн, но тя тъкмо се бе навела над клюмащия Дейви, който седеше на дивана и по лицето й не можеше да се разбере нищо. Анн прегърна детето и го понесе към спалнята, нейното девиче лице бе опряно в къдравата руса главица на момчето. Когато Анн го понесе по стълбището, Дейви разпери сънено ръце, обви ги здраво около врата й, а после я целуна:
— Ти си страхотно добра, Анн. Милти Баултър написа днес на своята плоча едно стихче и го показа на Джени Слоун: „Розите червени са, лилави теменужките, захарта е сладка, като тебе, дружке.“ Да знаеш, че то издава моите истински чувства към тебе, Анн.
Глава двадесет и шеста
На кръстопът
Томас Линд си отиде от живота така кротко и незабележимо, както бе и живял. Жена му беше нежна, търпелива и неуморна негова медицинска сестра. Понякога Рейчъл бе малко твърдоглава към своя Томас по отношение на здравето му, в мигове, когато неговата отпуснатост и примиреност я дразнеха, но щом той заболя, тя нито глас му повиши, нито ръцете й станаха по-малко състрадателни, нито стана по-нетърпелива в бдението си.
— Ти бе добра жена за мене, Рейчъл — каза с простички думи веднъж той, когато тя седеше край него в тъмнината и държеше слабата му, бледа и остаряла ръка в своите загрубели от работа ръце. — Добра жена. Съжалявам, че не те оставям по-богата, но децата ще се грижат за тебе. Те са умни, способни, точно като майка си са. Една добра майка… една добра съпруга…
След това той заспа и на следващата сутрин, точно около разсъмване, когато зората се разстилаше над върховете на елите в долината, Марила влезе тихо в източната мансардна стая и събуди Анн.
— Анн, Томас Линд почина… ратайчето им току-що донесе вестта. Отивам направо при Рейчъл.
В деня след погребението на Томас Линд Марила се защура из „Зелените покриви“ със странно и замислено изражение на лицето. От време на време тя поглеждаше към Анн, като че ли искаше да й каже нещо, след това тръсваше глава и стискаше здраво устни. След чая тя отиде отново да види мисис Рейчъл и когато се върна, влезе в източната мансардна стая, където Анн преглеждаше упражненията в ученическите тетрадки.