— Как е мисис Линд тази вечер? — запита я Анн.
— Чувства се по-спокойна и по-добре — отговори Марила, сядайки на ръба на леглото на Анн… една постъпка, която бе породена от някакво необикновено душевно вълнение, защото според етичните навици на Марила, да седнеш на вече оправено легло бе едно непростимо прегрешение. — Но тя е много самотна. Елайза трябва да се върне у дома днес… нейният син не е добре, а тя чувства, че не би могла да остане повече в онзи дом.
— Когато свърша с тези упражнения, ще изтичам до нея и ще си побъбрим за малко с мисис Линд — каза Анн. — Възнамерявах да уча някои латински съчинения тази вечер, но това може да почака.
— Предполагам, че Гилбърт Блайт ще отиде в колеж през есента — каза отривисто Марила. — Би ли искала да отидеш и ти също, Анн?
Анн я погледна учудено:
— Бих искала, разбира се, Марила. Но това не е възможно.
— Предполагам, че може да стане. Винаги съм чувствала, че ти ще отидеш в колеж. Никога не ми е било лесно да мисля, че всичките ти перспективи ще пропаднат заради мене.
— Но, Марила, никога не съм съжалявала, нито за миг, че си останах у дома. Бях толкова щастлива… О, през тези две години беше толкова хубаво!
— О, да, зная, че ти беше много доволна. Но не е там въпросът. Ти трябва да се заемеш с образованието си. Спести достатъчно, за да можеш да прекараш една година в Редмънд и парите от животните ще помогнат да прекараш и другата година… а има и училищни стипендии и много други неща, които ти можеш да спечелиш…
— Да, но не мога да замина, Марила. Твоите очи са по-добре, разбира се, но аз не мога да те оставя сама с близнаците. Те се нуждаят от толкова грижи…
— Няма да бъда сама с тях. За това исках да поговорим с тебе. Имах дълъг разговор с Рейчъл тази вечер. Анн, тя се чувства ужасно зле по много причини. Няма много средства. Като че ли са ипотекирали фермата преди осем години, за да дадат на най-малкото си момче тласък в живота, когато то е заминало на Запад… И никога не са могли да изплатят лихвата. Разбира се, и болестта на Томас имаше голяма вина за това по един или друг начин. Фермата ще трябва да бъде продадена и Рейчъл мисли, че ще й бъде трудно, след като всички сметки се уредят. Тя казва, че трябва да замине, за да живее с Елайза и сърцето й се разкъсва, като си помисли, че ще трябва да напусне Ейвънли. Една жена на нейната възраст не може да създава нови приятелства и да възпитава нови интереси у себе си лесно. И докато тя ми разказваше всичко това, на мене ми хрумна мисълта, че бих могла да я помоля да дойде да живее при мене, но си помислих, че съм длъжна да говоря първо с тебе, преди да кажа каквото и да било на нея. Ако Рейчъл дойде да живее с мене, ти би могла да заминеш в колежа. Как ти се струва всичко това?
— Струва… ми… се, като че ли… някой… ми подава… луната… и аз… не зная… точно… какво да направя… с нея — каза Анн замаяна. — Но колкото до това да помолим мисис Линд да дойде и да живее тук, това ти трябва да решиш, Марила. Мислиш ли… сигурна ли си… че това би ти харесало? Мисис Линд е добра жена и любезна съседка, но… но…
— Но тя си има и грешните страни, искаш да кажеш… Е, има ги, разбира се, но бих предпочела да се справя с много по-страшни грешки, отколкото да видя, че Рейчъл напуска Ейвънли. Ще ми липсва ужасно. Тя е единствената ми близка приятелка тук и ще се чувствам загубена без нея. Ние сме съседки с нея от четирийсет и пет години и никога не сме се скарали… въпреки, че бяхме на косъм от кавгата през онези дни, когато тя те нарече грозничка и червенокоса. Спомняш ли си, Анн?
— Мисля, че си спомням — каза раздразнено Анн.
— Хората не забравят неща от този род. Как мразех бедната мисис Линд в този момент! И след това… онова „извинение“, което ти й поднесе. Е, ти, честно казано, си беше недисциплинирано дете, Анн. Наистина се чувствах толкова озадачена и объркана, че не знаех какво да правя с тебе. Матю те разбираше по-добре…
— Матю разбираше всичко — усмихна се нежно Анн, с онази усмивка, която озаряваше лицето й винаги, когато говореше за него.
— Е, мисля, че бих могла да направя така, че ние с Рейчъл да не се нараним една друга в края на краищата. Винаги ми се е струвало, че две жени не могат да живеят под един покрив, защото не могат да споделят една и съща кухня и не могат да прощават схващанията и привичките си една на друга. Е, ако Рейчъл дойде тук, тя би могла да заеме северното крило за спалня и резервната стая за кухня, това би било най-добрият вариант, защо пък не, ние наистина не се нуждаем от резервна стая изобщо. Тя би могла да постави печката си там и каквито мебели би искала да си запази… и би могла да се чувства удобно и да бъде независима. Ще има достатъчно средства, за да живее, разбира се… децата й ще се грижат за това… така че всичко, което аз бих могла да й дам, би било стаята в дома. Да, Анн, доколкото зависи от мене, аз бих се радвала това да стане…