— В такъв случай запитай я — каза Анн бързо. — Аз също бих съжалявала много, ако мисис Рейчъл си замине от Ейвънли.
— А ако тя дойде — продължи Марила, — ти можеш да отидеш в колежа, няма нищо по-хубаво от това. Ще си имам компания и Рейчъл ще направи за близнаците онова, което аз не мога, така че няма причина, поради която да не отидеш.
Анн се отпусна край прозореца и мисли много през цялата нощ. Радостта и съжалението се бореха за надмощие в сърцето й. Най-накрая тя беше дошла… внезапно и неочаквано… до завоя на пътя, а колежът беше зад завоя, с неговите сто цветни дъги от надежди и представи, но Анн проумя, в края на краищата, че когато преминеше този завой, тя трябваше да остави зад себе си много мили неща… всичките си малки и простички задължения, всичките си интереси, които й бяха станали толкова скъпи през последните две години и на които тя беше възхвалявала красотата и великолепието и с ентусиазъм беше им се отдавала. Тя трябваше да се откаже от училището… а тя обичаше всеки един от учениците си, дори глупавите и противните. Самата мисъл за Пол Ървинг я караше да се замисли дали Редмънд беше едно такова име, с което можеше да се направят чудеса в края на краищата.
— Пуснах много корени тук през изминалите две години — каза Анн на луната, — и когато ги изтръгна, ще ги заболи доста. Но по-добре е да отида, мисля си аз, така казва и Марила, защото няма достатъчно съществена причина да не отида. Трябва да извадя от скрина всичките си амбиции и да изтупам праха от тях…
Анн даде оставката си на следващия ден и мисис Рейчъл, след един сърдечен разговор с Марила, с благодарност прие предложението да остане в „Зелените покриви“. Тя реши да поддържа и собствения си дом до лятото, обаче, фермата не можеше да бъде продадена до началото на есента и много неща трябваше да се подготвят за тази продажба.
— Наистина никога не съм си мислила, че ще живея много далече от пътя за „Зелените покриви“ — въздъхна мисис Рейчъл. — Но наистина, „Зелените покриви“ не са краят на света вече, както беше досега. Анн имаше много приятели и близнаците го оживяват много. Както и да е, по-скоро бих живяла на дъното на кладенеца, отколкото да напусна Ейвънли.
След като тези две жизнени решения добиха широка гласност надлъж и нашир, те изместиха клюката за пристигането на мисис Харисън. Мъдрите глави бяха поразени от безразсъдното решение на Марила да помоли мисис Рейчъл да остане да живее при нея. Хората мислеха, че те двете няма да могат да живеят заедно. И двете бяха „твърде особени по свой начин“, много предсказания се пуснаха в обръщение, нито едно от които не наруши с нищо двете половини на обекта на слуха. Те и двете разбираха много добре, че правата и задълженията на всяка от тях, които трябваше да съблюдават, бяха възможността, чрез която щяха да се справят.
— Няма да се бъркам в твоите работи, нито пък ти в моите — беше заявила решително мисис Рейчъл, — а колкото до близнаците, ще се радвам да правя всичко, което мога, за тях, но се отказвам да отговарям на въпросите на Дейви, ето какво. Не съм енциклопедия, нито съм някой филаделфийски адвокат. На тебе ще ти липсва много Анн в това отношение.
— Понякога отговорите на Анн бяха толкова ексцентрични, колкото и въпросите на Дейви — каза сухо Марила. — Близнаците ще й липсват и в това не греша, но бъдещето й не трябва да бъде пожертвано за жаждата на Дейви за знания. Когато той ми зададе въпрос, на който няма да мога да отговоря, аз просто ще му кажа, че децата трябва да гледат, а не да чуват. По този начин аз самата отраснах и не зная кое е по-добро при възпитанието на децата.
— Е, методите на Анн като че ли постигнаха голям ефект при Дейви — каза усмихната мисис Линд. — Той си промени характера, ето какво ще ти кажа…
— Не е лошо момче — съгласи се Марила. — Аз никога не съм очаквала да получа толкова нежност от тези малки деца, колкото наистина получавам. Дейви те грабва по някакъв начин, а Дора е едно хубаво дете, въпреки че тя е… един тип на… един тип на…