— Тази ли беше единствената от мечтите ти, която се осъществи? — попита Анн, която отлично знаеше какъв ще бъде отговорът му, но искаше да го чуе отново.
— Ти знаеш, Анн — каза Гилбърт и я погледна с усмивка в очите.
В този миг несъмнено имаше двама напълно щастливи съпрузи, които седяха на прага на малка бяла къща на брега на залива „Четирите вятъра“.
Внезапно Гилбърт каза с променен тон:
— Сънувам ли, или наистина виждам един кораб, разперил платна, да плава нагоре по нашата алея?
Анн погледна и подскочи.
— Това е или госпожица Корнелия Брайънт, или госпожа Мур, която идва на посещение — каза тя.
— Отивам в кабинета и ако е госпожица Корнелия, предупреждавам те, че ще подслушвам — каза Гилбърт. — От всичко, което съм чувал относно госпожица Корнелия, си вадя заключение, че разговорът с нея няма да е скучен, най-общо казано.
— Може да е госпожа Мур.
— Мисля, че госпожа Мур не е замесена от същото тесто. Не изглежда много склонна да общува, защото все още не те е посетила, макар че е най-близката ти съседка.
— Тази гостенка е, мисля, госпожица Корнелия.
Това наистина беше госпожица Корнелия и не беше дошла да направи кратко светско посещение на младоженци. В едно големичко вързопче тя носеше ръкоделието си и когато Анн я поздрави, тя изведнъж свали обемистата си шапка за слънце, която наистина приличаше на малък кораб с издути платна. Шапката я предпазваше от непочтителните септемврийски ветрове с помощта на стегнат ластик. Никакви игли за шапка не признаваше госпожица Корнелия, и туй то! Щом ластиците са били достатъчно добри за майка й, те бяха добри и за нея. Тя имаше свежо, кръгло, розово лице и весели кафяви очи. Ни най-малко не изглеждаше като традиционна стара мома и нещо в изражението й веднага спечели Анн. Със старата си инстинктивна бързина да разпознава сродни души тя разбра, че ще хареса госпожица Корнелия, въпреки някои странности в облеклото й.
Никой, освен госпожица Корнелия, не би дошъл да направи посещение, издокаран в престилка на сини и бели райета и роба от шоколадова на цвят басма, с огромни розови рози, пръснати върху нея. И никой, освен госпожица Корнелия, не би могъл да изглежда по-изпълнен с достойнство и по-подходящо облечен в нея.
— Донесох си ръкоделието, госпожо Блайт, скъпа — отбеляза тя, като развиваше някакъв ефирен плат. — Бързам да го завърша, нямам никакво време за губене.
Анн погледна с известно учудване бялата одежда, простряна върху пищния скут на госпожица Корнелия. Това със сигурност беше бебешка рокля, ушита възможно най-красиво, с мънички волани и бастички. Госпожица Корнелия нагласи очилата си и се залови да бродира с изящни бодове.
— Това е за госпожа Фред Проктър горе в Глен — обяви тя. — Очаква осмото си бебе всеки ден и няма нито шев готов за него. Останалите седем са износили всичко шито за първото и тя никога нямаше време, сили и дух да ушие нещо повече. Тази жена е мъченик, госпожо Блайт, повярвайте ми. Когато се омъжи за Фред Проктър, знаех какво ще стане. Той беше един от онези проклети очарователни мъже. След като се ожени, престана да бъде очарователен и продължи да бъде проклет. Пие и пренебрегва семейството си. Това ли е мъж? Не зная как госпожа Проктър изобщо щеше да поддържа децата си прилично облечени, ако съседите не й помагаха.
Както разбра по-късно Анн, госпожица Корнелия беше единствената съседка, която се безпокоеше за приличието на младите Проктърови.
— Когато чух, че това осмо бебе е на път, реших да му ушия някои неща — продължи госпожица Корнелия. — Това е последното и искам да го завърша днес.
— Наистина е много хубаво — каза Анн. — Ще си взема ръкоделието и ще си направим малко празненство с напръстници за двама. Вие сте прекрасна шивачка, госпожице Брайънт.
— Да, аз съм най-добрата шивачка по тези места — каза госпожица Корнелия сдържано. — Трябва да съм! Боже, шила съм за много повече деца, отколкото ако имах сто собствени, повярвайте! Сигурно съм глупачка, та да слагам ръчна бродерия на тази рокля за осмото бебе. Но, за бога, госпожо Блайт, то не е виновно, че е осмо, и аз искам то да има поне една хубава рокля. Никой не иска горкото дребосъче — затова си направих труда да сложа някои допълнителни украси върху дрешките му.