— А живи — които се разхождат от плът и кръв? — настояваше Анн.
— О, има неколцина, само за да покажат, че с божията помощ всичко е възможно — призна неохотно госпожица Корнелия. — Не отричам, че някой случаен мъж, ако е хванат от млад и подходящо обучен, и ако преди това майка му го е пляскала достатъчно, би могъл да стане приличен човек. Вашият съпруг, да речем, не е толкова лош, както повечето мъже. Предполагам — госпожица Корнелия изгледа Анн изпитателно над очилата си — вие смятате, че няма друг като него на света.
— Няма — отвърна Анн веднага.
— Е, чувала съм и друга младоженка да казва това веднъж — въздъхна госпожица Корнелия. — Джени Дийн си мислеше, когато се омъжи, че няма друг на света като съпруга й. И беше права — нямаше! Нямаше и нищо добро у него, повярвайте! Той й направи живота черен — ухажваше втората си съпруга, докато Джени умираше. Не е ли това съвсем по мъжки? Все пак, надявам се вашето доверие да бъде по-добре оправдано, скъпа. Младият доктор наистина се справя добре. Отначало се страхувах, че няма да успее, защото тукашните хора винаги са смятали стария доктор Дейв за единствения лекар на света. Доктор Дейв не беше много тактичен, но хората забравяха наранените си чувства, когато ги заболяваха стомасите. Ако беше свещеник, а не доктор, те никога нямаше да му простят. Душевната болка не тревожи хората толкова, колкото болките в стомаха. Като виждам, че и двете сме презвитерианки и наоколо не се виждат методисти, ще ми кажете ли откровеното си мнение за нашия свещеник?
— Защо… наистина… аз… добре — поколеба се Анн.
Госпожица Корнелия кимна.
— Точно така. Съгласна съм с теб, скъпа. Лицето му изглежда точно като един от онези дълги тесни камъни в гробището, нали? Никога няма да забравя първата му проповед, след като пристигна. Темата беше как всички трябва да правят това, за което са най-пригодни — много хубава тема, разбира се; обаче какви примери само използваше! Той каза: „Ако имате крава и ябълково дърво, и ако завържете ябълковото си дърво в обора и засадите кравата в овощната си градина с краката нагоре, колко мляко ще издоите от ябълковото дърво или колко ябълки от кравата?“. Чувала ли си нещо подобно, откакто се помниш, скъпа? Но най-много мразя навика му да се съгласява с всички, независимо какво казват. Ако му кажете: „Ти си негодник“, той ще каже с онази негова лъскава усмивка: „Да, така е“. Един свещеник трябва да е по-твърд. Накратко, смятам го за преподобно магаре. Но, разбира се, това да си остане между нас. Когато ме слушат методисти, аз го възхвалявам до небесата. Някои смятат, че съпругата му се облича в твърде ярки дрехи, но бих казала, че щом е принудена да живее с физиономия като неговата, тя има нужда от нещо ободряващо. Никога няма да ме чуеш да упреквам жена заради роклята й. Бих се ядосала, само ако съпругът й е достатъчно подъл и свидлив, за да не й разрешава да я носи. Не че самата аз много се безпокоя за облеклото. Жените се обличат за удоволствие на мъжете, а аз никога няма да падна толкова ниско. Животът ми винаги е бил спокоен и удобен, скъпа, и това е само защото за мен мнението на мъжете не струва и пукната пара.
— Защо мразите толкова мъжете, госпожице Брайънт?
— За бога, скъпа, не ги мразя. Те не го заслужават. Аз просто ги презирам. Мисля, че ще харесам твоя съпруг, ако и занапред продължава така, както е започнал. Но освен него, смятам, че старият доктор и капитан Джим са единствените мъже на света, от които има полза.
— Наистина, капитан Джим е великолепен — съгласи се Анн приветливо.
— Капитан Джим е добър човек, но някак си ме ядосва. Никога не можеш да го разсърдиш. Опитвам се от двайсет години, а той продължава да бъде спокоен. Това ме дразни. Предполагам, че жената, за която трябваше да се ожени, си е взела мъж, който избухва по два пъти на ден.
— Коя беше тя?
— О, не зная, скъпа. Не си спомням капитан Джим някога да е ухажвал някого. Той старее, откакто се помня. На седемдесет и шест години е, знаеш ли. Не съм чувала да има някаква причина, за да остане ерген, но трябва да има, повярвай ми. Той е плавал през целия си живот, допреди пет години, и няма кътче на света, където да не му е стъпвал кракът. Той и Елизабет Ръсъл бяха големи приятели, през целия си живот, но никога не са имали намерение да се влюбват. Елизабет не се омъжи, макар че имаше много възможности. Беше голяма красавица като млада. В годината, когато Уелският принц дойде на острова, тя беше на гости при чичо си в Шарлоттаун, а пък той беше правителствен чиновник, така че я поканиха на големия бал. Тя беше най-хубавото момиче там и принцът танцува с нея, а всички останали жени, с които не танцува, бяха бесни, защото общественото им положение беше по-високо от нейното и казаха, че той не е трябвало да ги пропуска. Елизабет много се гордееше с този танц. Злите езици твърдяха, че тя не се е омъжила заради това — не можела да се примири с обикновен мъж, след като е танцувала с принц. Но не беше така. Веднъж тя ми каза причината — станало така, защото имала такъв характер, че се страхувала, че не би могла да живее мирно и тихо с никой мъж. Тя наистина имаше ужасен характер — имаше навика да се качва на горния етаж и буквално захапваше масата, за да се овладее. Но аз й казах, че това не е причина да не се омъжи, щом иска. Няма причина да оставя мъжете да се разпореждат с характера й, нали, госпожо Блайт, скъпа?