— И аз самата имам малко особен характер — въздъхна Анн.
— Добре е, че го имаш, скъпа. И наполовина няма да позволяваш да те тъпчат, повярвай ми! Ах, как цъфти този твой златен пламък! Градината ти изглежда прекрасно. Бедната Елизабет, винаги толкова се е грижела за нея.
— Обичам я — каза Анн. — Радвам се, че е пълна с толкова старомодни цветя. Като говорим за градинарство, искаме да наемем човек да прекопае онова малко парче отвъд елховата горичка и да го засади с ягоди за нас. Гилбърт е толкова зает, че няма да има време за това през есента. Познавате ли някого, когото можем да наемем?
— Ами, Хенри Хамънд от Глен се занимава с такива работи. Той е подходящ, може би. Той винаги се интересува много повече от надницата си, отколкото от работата, точно като мъж, и схваща толкова бавно, че стои пет минути, преди да се сети, че е спрял. Баща му хвърлил по него един пън, когато бил малък. Разбира се, момчето никога не можа да го преодолее. Но той е единственият, когото мога изобщо да препоръчам. Миналата пролет боядиса къщата ми. Сега наистина изглежда добре, не мислиш ли?
Анн беше спасена от часовника, който удари пет.
— Господи, толкова ли е късно! — възкликна госпожица Корнелия. — Как лети времето, когато ти е приятно! Е, трябва да си вървя у дома.
— Съвсем не! Ще останете за чая с нас — каза Анн настойчиво.
— Каниш ме, защото смяташ, че така трябва или защото наистина искаш? — попита госпожица Корнелия.
— Защото наистина искам.
— Тогава ще остана.
— Зная, че ще станем приятелки — каза Анн с усмивка, каквато само най-близките й домашни бяха виждали.
— Да, ще станем, скъпа. Слава богу, че можем да избираме приятелите си. Трябва да приемаме роднините си такива, каквито са и да сме благодарни, че между тях няма престъпници. Не че аз имам много роднини и то не по-близки от втори братовчеди. Аз съм от типа на самотниците, госпожо Блайт.
В гласа на госпожица Корнелия имаше тъжна нотка.
— Бих искала да ме наричате Анн — възкликна Анн импулсивно. — Всички в „Четирите вятъра“, освен съпруга ми, ме наричат госпожа Блайт, и това ме кара да се чувствам като чужда. Знаете ли, че вашето име е много близко до онова, за което копнеех като дете? Мразех Анн и във въображението си се наричах Корделия.
— Харесва ми Анн. Така се казваше майка ми. По мое мнение старомодните имена са най-добрите и най-благозвучните. Ако отиваш да донесеш чая, можеш да изпратиш младия доктор да си поговори с мен. Той лежи на дивана в онзи кабинет откакто съм дошла и думите ми го карат да се превива от смях.
— Как разбрахте? — извика Анн, твърде ужасена от необичайната проницателност на госпожица Корнелия, за да отрече учтиво.
— Видях, че седи до теб, когато идвах нагоре по алеята, и зная хитрините на мъжете — отвърна госпожица Корнелия. — Ето, завърших моята малка рокличка, скъпа, и осмото бебе може да дойде когато си поиска.
VIII
Вечер на нос „Четирите вятъра“
Едва в края на септември Анн и Гилбърт успяха да направят обещаното посещение на „Четирите вятъра“. Често бяха решавали да отидат, но винаги се случваше нещо, което да им попречи. Капитан Джим беше отскачал няколко пъти в малката къща.
— Не държа на условностите, скъпа госпожо Блайт — каза той на Анн. — Ще идвам, когато мога, и вие ще идвате, когато можете, и докато си имаме за какво да си побъбрим, няма никакво значение под чий покрив сме.
— Направили сте тази малка къща направо съвършена — каза той на Анн. — Никога не е била толкова хубава. Госпожа Селуин притежаваше вашия вкус и правеше чудеса. Но хората по онова време нямаха хубавите перденца, картини и джунджурии, които имате вие. А пък Елизабет — тя живееше в миналото. Щях да бъда напълно щастлив, дори ако изобщо не можехме да разговаряме, когато идвам тук — за мен щеше да е достатъчно само да си седя и да гледам вас и картините ви. Красиво е, красиво.