— Какво се е случило с него?
— Никой не знае точно. Всичко, което могли да кажат собствениците на пансиона, било, че преди една година го открили да лежи на прага им в ужасно състояние — главата му била почти размазана. Помислили, че са го ранили в някаква пиянска свада и може би това е истината. Прибрали го, като не мислели, че ще оживее. Но той оживял — и бил като дете, когато се оправил. Нямал нито памет, нито ум, нито разум. Опитали се да разберат кой е, но не успели. Той дори не могъл да им каже името си — проронил само няколко кратки думи. У себе си имал писмо с обръщение „Скъпи Дик“ и подписано „Лесли“, но на него нямало адрес, пликът бил изчезнал. Оставили го в пансиона — работел каквото му падне — и там го намерил капитан Джим. Довел го у дома — и аз винаги съм казвала, че това е черен ден, макар че сигурно не е могъл да направи друго. Може би си е помислил, че когато Дик се върне у дома и види старата обстановка и познатите лица, паметта му ще се събуди. Но нямаше никаква полза. Оттогава е в къщата горе до потока. Той е като дете, нито повече, нито по-малко. Понякога става раздразнителен, но през повечето време седи бездеен, добродушен и безвреден. Склонен е към бягство, ако не го наблюдават. Това е бремето, което Лесли е принудена да носи от единайсет години — и то сама. Старият Абнър Мур умря скоро след като доведоха Дик у дома и след като разбра, че е разорен. Когато направиха равносметка, за Лесли и Дик не остана нищо, освен старата ферма на семейство Уест. Лесли я даде под аренда на Джон Уорд и живее само от арендата. Понякога през лятото взема наемател, за да си помогне. Но повечето посетители предпочитат другата страна на залива, където са хотелите и летните вили. Къщата на Лесли е твърде далече от брега за къпане. Тя се грижи за Дик и не го е напускала от единайсет години — завързана е за този идиот за цял живот. И то след всичките мечти и надежди, които някога имаше! Можеш да си представиш какво е това за нея, Анн — с нейната красота, дух, гордост и ум. Тя е направо жив труп.
— Горкото, горкото момиче! — каза Анн отново. Сякаш собственото й щастие я упрекваше. Какво право имаше тя да е толкова щастлива, когато друга човешка душа беше толкова злочеста?
— Ще ми кажеш ли какво точно каза Лесли и как се държеше вечерта, когато я срещна на брега? — попита госпожица Корнелия.
Тя изслуша всичко внимателно и кимна удовлетворено.
— Ти си я помислила за груба и студена, но мога да ти кажа, че тя се е отпуснала и това е чудесно. Сигурно си й направила силно впечатление. Толкова се радвам. Анн, ти можеш да й помогнеш много. Бях благодарна, когато чух, че двойка младоженци идват в тази къща. Ти ще бъдеш нейна приятелка, нали, Анн?
— Наистина ще бъда, ако тя ми позволи — отвърна Анн с цялата си искреност.
— Не, ти трябва да си нейна приятелка, независимо дали ще ти позволи, или не — каза госпожица Корнелия решително. — Не й обръщай внимание, ако понякога е груба — не го забелязвай. Помни какъв е бил животът й — и какъв е — и какъв ще бъде винаги, предполагам, защото същества като Дик Мур живеят вечно. Трябва да видиш колко е надебелял, откакто се завърна у дома. Беше доста слаб. Просто я накарай да станете приятелки. Ти можеш да го направиш. Ти си една от онези, които имат подобна дарба.
XI
Лесли идва на посещение
Лесли дойде в „Дома на мечтите“ една мразовита вечер, когато осветени от луната мъгли бяха надвиснали над залива. Тя изглеждаше така, сякаш съжаляваше, че е дошла, когато Гилбърт отвори вратата, но Анн профуча край него, хвърли се върху нея и я дръпна вътре.
— Толкова се радвам, че си избрала тази вечер да наминеш — каза тя радостно. — Направих много хубав фондан днес следобед и искаме някой да ни помогне да го изядем пред огъня, докато разказваме истории. Може би капитан Джим също ще се отбие. Това е неговата вечер.
— Не. Капитан Джим си е у дома — каза Лесли. — Той… той ме накара да дойда тук — добави тя.
— Ще му благодаря, когато го срещна — каза Анн, като придърпваше кресла пред огъня.
— О, нямам предвид, че не съм искала да дойда — възрази Лесли, като леко се изчерви. — Аз… аз мислех да дойда — но невинаги ми е лесно да се измъкна.
— Разбира се, сигурно ти е трудно да оставяш господин Мур — каза Анн с безизразен тон.