— Гилбърт!
— Ако се беше омъжила за Рой Гарднър обаче — продължи Гилбърт безмилостно, — ти можеше да бъдеш водач на обществени и интелектуални кръгове далече от „Четирите вятъра“.
— Гилбърт Блайт!
— Знаеш, че навремето беше влюбена в него, Анн.
— Гилбърт, това е подло, много по мъжки, както казва госпожица Корнелия. Никога не съм била влюбена в него. Само си представях, че съм. Ти знаеш това. Ти знаеш, че предпочитам да съм твоя съпруга в нашата къща на сбъднатите мечти, а не кралица в палат.
Гилбърт отговори не с думи; но аз се страхувам, че и двамата забравиха бедната Лесли, която бързаше сама през нивята към къщата, която не беше нито палат, нито сбъдване на мечта.
Луната се издигаше над тъжното тъмно море зад тях и го преобразяваше. Светлината й още не беше стигнала до пристанището, чийто далечен край беше сенчест и изпълнен с мътни заливчета и светлинки като скъпоценни камъни.
— Как блестят в мрака тази вечер светлините на дома! — каза Анн. — Този наниз от тях отвъд пристанището прилича на огърлица. О, виж, Гилбърт, там е нашата къща. Толкова се радвам, че я оставихме да свети. Мразя да се прибирам в тъмна къща. Светлината на нашия дом, Гилбърт! Не е ли прекрасно за гледане?
— Когато някой си има дом и мила червенокоса женичка в него, какво повече трябва да иска от живота?
— Е, би могъл да поиска още едно нещо — прошепна Анн щастливо. — О, Гилбърт, чакаме дете.
XIV
Коледа в „Четирите вятъра“
Отначало Анн и Гилбърт възнамеряваха да си отидат у дома в Авонлий за Коледа, но накрая решиха да останат в „Четирите вятъра“. „Искам да прекараме първата семейна Коледа заедно в нашия дом“, отсъди Анн.
Стана така, че Марила, госпожа Рейчъл Линд и близнаците дойдоха в „Четирите вятъра“ за Коледа. Марила имаше изражението на жена, която е преплувала цялото земно кълбо. Никога не се беше отдалечавала на шейсет мили от дома си и никога не беше яла коледен обяд другаде, освен в „Грийн Гейбълс“.
Госпожа Рейчъл беше направила и донесла своя огромен пудинг от сливи. Нищо не можеше да убеди госпожа Рейчъл, че една възпитаничка на колеж от младото поколение може да прави коледен сливов пудинг както трябва. Затова тя удостои с одобрение къщата на Анн.
— Анн е добра домакиня — каза тя на Марила в стаята за гости вечерта, когато пристигнаха. — Погледнах в кутията й за хляб и в кофата й за боклук. Винаги преценявам домакините по тези неща, ето какво. Няма нищо в кофата, което не е трябвало да се изхвърля, а в кутията за хляб няма стари парчета. Разбира се, ти си я научила добре, но после тя отиде в колеж. Виждам, че е сложила моята кувертюра на тютюневи райета на леглото и твоя голям кръгъл плетен килим пред камината си в гостната. Това ме кара да се чувствам като у дома.
Първата Коледа на Анн в собствената й къща беше толкова прекрасна, колкото беше желала. Денят беше хубав и светъл, първият сняг беше паднал в коледната нощ и беше направил света красив, пристанището все още беше отворено и блестеше.
Капитан Джим и госпожица Корнелия дойдоха за обяда. Лесли и Дик също бяха поканени, но Лесли се извини — винаги ходели у семейство Айзък Уест за Коледа, каза тя.
— Тя предпочита така — каза госпожица Корнелия на Анн. — Не понася да води Дик при непознати. Коледа винаги е трудно време за Лесли. За нея и за баща й тя беше много важна.
Госпожица Корнелия и госпожа Рейчъл не се харесаха много. Два остри воденични камъка брашно не мелят. Но те изобщо нямаха противоречия, защото госпожа Рейчъл беше в кухнята и помагаше на Анн и Марила за обяда, а на Гилбърт се падна да забавлява капитан Джим и госпожица Корнелия — или по-скоро да бъде забавляван от тях, защото диалогът между тези двама стари приятели и противници без съмнение никога не беше скучен.
— От много години тук не е имало коледен обяд, скъпа госпожо Блайт — каза капитан Джим. — Госпожица Ръсъл винаги отиваше при приятелите си в града за Коледа. Но аз бях тук на първия коледен обяд, който беше изяден в тази къща. Беше преди шейсет години на днешния ден, скъпа госпожо Блайт — и в почти такова време — достатъчно сняг, за да побелеят хълмовете, а заливът беше син като през юни. Аз бях малко момче и никога преди това не ме бяха канили на обяд, затова се стеснявах да си взема достатъчно от яденето.
— Но сега си хапвате добре — каза госпожица Корнелия, като шиеше ожесточено.
Госпожица Корнелия не можеше да седи с празни ръце, дори на Коледа. Бебетата идваха, без изобщо да се съобразяват с празниците, очакваха едно в бедна къща на Глен Сейнт Мери. Госпожица Корнелия беше изпратила в тази къща обилен обяд за рояка малки нейни обитатели и възнамеряваше да изяде собствения си обяд с чиста съвест.