— Е, знаеш, Корнелия, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му — обясни капитан Джим.
— Вярвам ти, ако той има сърце — отвърна госпожица Корнелия. — Предполагам, че затова толкова много жени се убиват от готвене, точно както горката Амелия Бакстър. Тя умря сутринта на Коледа миналата година и това беше първата Коледа, откакто се бе омъжила, когато не трябваше да готви голям обяд от двайсет блюда. Сигурно е била приятна промяна за нея. Е, тя е мъртва от една година, сигурно скоро ще чуете, че Хорас Бакстър го е забелязал.
— Чух, че вече е забелязал — каза капитан Джим и намигна на Гилбърт. — Не идва ли той у вас, уважаема госпожице Корнелия, в една от последните недели, с траурни дрехи и с колосана яка?
— Не, не е идвал. И няма защо да идва. Можех да се омъжа за него много отдавна, когато беше свеж. Не искам никакви стоки втора ръка, повярвайте ми. Колкото до Хорас Бакстър, ще отбележа, че миналата година през лятото той имаше финансови затруднения и се молеше на Господ да му помогне. Когато съпругата му умря и той получи застраховката й „живот“, каза, че според него това е бил отговорът на молитвата му. Не е ли това съвсем по мъжки?
— Имаш ли доказателства, че наистина е казал това, Корнелия?
— Имам честната дума на методисткия свещеник — ако това наричаш доказателство. Робърт Бакстър ми каза същото, но признавам, че това не е доказателство. Знае се, че Робърт Бакстър рядко казва истината.
— Хайде, хайде, Корнелия, мисля, че той по принцип казва истината, но толкова често сменя мнението си, че понякога то звучи като лъжа.
— Вие, мъжете, винаги се поддържате. Нямам илюзии за Робърт Бакстър. Той стана методист просто защото презвитерианският хор пееше „Вижте, младоженецът идва“ за волни пожертвувания, когато той и Маргарет излизаха от църквата в неделята, след като се венчаха. Той настояваше, че хорът го е направил нарочно, за да го обиди, сякаш беше важна клечка. Но всички от това семейство винаги са се смятали за нещо повече, отколкото са в действителност. Брат му Елифалет си въобразяваше, че дяволът винаги е на рамото му — но аз не вярвам дяволът да си е губел времето с него.
— Не… знам — каза капитан Джим замислено. — Елифалет Бакстър живя твърде дълго време сам — нямаше дори котка или куче, за да запазят човешкото у него. Човек трябва да избира компанията си, мисля. Щом дяволът винаги е бил на рамото на Лайф Бакстър, може би Лайф винаги е искал да го има.
— Мъже… — каза госпожица Корнелия и се потопи в мълчание над сложното подреждане на едни бастички, докато капитан Джим нарочно я подразни отново, като отбеляза небрежно:
— Миналата неделя сутринта бях в методистката църква.
— По-добре да си останал у дома и да си четеш Библията — беше отговорът на госпожица Корнелия.
— Хайде сега, Корнелия, не виждам какво лошо има да отида в методистката църква, когато в нашата няма проповеди. Презвитерианец съм от седемдесет и шест години и няма опасност религията ми да вдигне котва след толкова време.
— Даваш лош пример — каза госпожица Корнелия мрачно.
— Между другото — продължи дяволито капитан Джим, — исках да чуя хубаво пеене. Методистите имат добър хор. Не можеш да отречеш, Корнелия, че в нашата църква пеят ужасно, откакто има разцепление в хора.
— Какво като не пеят хубаво? Те се стараят и господ е свидетел, че няма разлика между гласа на гарвана и гласа на славея.
— Хайде, хайде, Корнелия — каза капитан Джим кротко, — имам по-добро мнение за слуха на Всевишния, отколкото твоето.
— Каква е причината за неразбирателството в нашия хор? — попита Гилбърт, който се измъчваше, че не може да се смее на воля.
— Свързана е със строежа на новата църква, отпреди три години — отвърна капитан Джим. — Ужасно беше, докато я построим. Първо имахме ядове с парцела. Двете предложени места бяха на разстояние не повече от двеста ярда, но ще си помислите, че са хиляда заради ожесточената битка. Бяхме разделени на три фракции — едни искаха източното място, други западното, а трети — старото. Спореха и в леглото, и на масата, и в църквата, и на пазара. Всички стари вражди на три поколения бяха извадени на бял свят. Бяха провалени три брака. А да не говорим за събранията, на които се опитвахме да разрешим въпроса! Корнелия, ще забравиш ли как старият Лутър Бърнс стана и произнесе реч? Той убедително заяви мнението си.