— Наричай нещата с истинските им имена, капитане. Искаш да кажеш, че той почервеня от яд и ги нахока всичките, от горе до долу. Те си го заслужаваха — глупави некадърници. Но какво може да се очаква от мъжки комитет? Той проведе двайсет и седем събрания и в края на двайсет и седмото те не бяха по-близо до строежа на църквата, отколкото в началото. Ако не се брои един пристъп на активност, когато се хванаха за работа и разрушиха старата къща на избрания парцел.
— Методистите ни предложиха тяхната църква, Корнелия.
— Църквата на Глен Сейнт Мери нямаше да бъде построена и до ден-днешен — продължи госпожица Корнелия, без да обръща внимание на капитан Джим, — ако ние, жените, не бяхме се заели с това. Казахме, че ние искаме да имаме църква, дори ако мъжете са решили да се карат до Второто пришествие. Бяхме уморени да бъдем мишена за присмеха на методистите. Ние проведохме едно събрание, избрахме комитет и организирахме подписка. Събрахме и парите. Когато някои от мъжете се опитваха да ни нагрубяват, ние им казвахме, че те са се опитвали две години да построят църквата и че сега е наш ред. Ние им затворихме устата, повярвайте ми, и след шест месеца имахме църква.
— Как е госпожа Луис Тейлър, докторе? — капитан Джим реши да промени темата за разговор.
— Тя бавно се възстановява, но има много работа — отвърна Гилбърт.
— Съпругът й също работи много — каза госпожица Корнелия. — Отглежда прасета за конкурси. Той е известен с хубавите си прасета. Повече се гордее с прасетата, отколкото с децата си. Но пък, бъдете сигурни, неговите прасета са възможно най-добрите, докато децата му не струват много. Той им избра бедна майка и я оставяше да гладува, докато тя ги раждаше и ги отглеждаше. Прасетата му получаваха каймака, а децата му обезмаслено мляко.
— Понякога, Корнелия, съм принуден да се съглася с теб, въпреки че ми е болно — каза капитан Джим. — Това е точната истина за Луис Тейлър. Като видя тези негови клети дечица, лишени от всичко, което трябва да имат децата, после дни наред ми присяда хапката.
Гилбърт отиде в кухнята, защото Анн го повика. Тя затвори вратата и му изнесе съпружеска лекция.
— Гилбърт, ти и капитан Джим трябва да престанете да се подигравате с госпожица Корнелия.
— Анн, на госпожица Корнелия й е много приятно. Знаеш, че е така.
— Е, дори да е така, вие двамата не трябва да я дразните. Обядът е готов и, Гилбърт, не позволявай на госпожа Рейчъл да реже пуйката. Зная, че тя ще предложи да го направи, защото мисли, че ти не можеш да се справиш. Покажи й, че можеш.
— Трябва да мога. Все пак съм изучавал хирургия — каза Гилбърт.
Гилбърт наряза красиво печената пуйка. Дори госпожа Рейчъл трябваше да го признае. Първият коледен обяд на Анн имаше огромен успех и тя сияеше с гордостта на домакиня. Празникът беше весел и дълъг. Когато свърши, те се събраха около задушевния червен пламък на огнището и капитан Джим им разказа някои благоприлични истории, докато червеното слънце увисна ниско над пристанището на „Четирите вятъра“ и дългите сини сенки на ломбардските тополи паднаха върху снега на алеята.
— Трябва да се прибирам на фара — каза той накрая. — Ще имам време само да си отида у дома, преди да залезе слънцето. Благодаря ви за красивата Коледа, скъпа госпожо Блайт. Доведете господин Дейви на фара някоя вечер, преди да си замине.
XV
Новогодишна нощ на фара
Марила си тръгна за „Грийн Гейбълс“ след официално споразумение да се върне за един месец през пролетта. Още сняг валя преди Нова година и цялото пристанище замръзна, но заливът още беше свободен отвъд бялото затворено поле. Последният ден от старата година беше един от онези светли, студени, ослепителни зимни дни, в които всичко красиво изглеждаше десет пъти по-красиво. Вечерта бялото пристанище се облече в меко сиво и розово; далечните хълмове станаха аметистови.
— Старата година си отива красиво — каза Анн.
Тя, Лесли и Гилбърт отиваха към нос „Четирите вятъра“, бяха решили да посрещнат Новата година заедно с капитан Джим на фара. Слънцето беше залязло и на югозапад сияеше Венера.
На фара те завариха Маршал Елиът. Отначало Анн се подразни от натрапничеството на този ексцентрик с дълга коса и брада в малкия кръг от познати. Но Маршал Елиът скоро доказа, че е сродна душа. Той беше остроумен, интелигентен, начетен млад мъж, който съперничеше на капитан Джим в умението да разказва интересни истории.