— Първия помощник и аз нямаме какво да правим до пролетта, освен да се топлим и да се забавляваме. Предишният пазач на фара винаги се прибираше в Глен за зимата, но аз предпочитам да остана на носа. Първия помощник може да се отрови или да го изядат кучетата в Глен. Малко е самотно, наистина, без фара и водата за компания, но ако нашите приятели често идват да ни видят, ще издържим някак си.
Капитан Джим имаше платноходка на колела за пътуване по леда и Гилбърт, Анн и Лесли много пъти правеха буйни разходки с нея по гладкия лед на пристанището. Анн и Лесли излизаха заедно на дълги преходи със снегоходки по полето, през залива или през горите от другата страна на Глен. Те станаха много добри приятелки. Имаха много да си дадат една на друга — всяка от тях усещаше живота си по-богат от приятелската размяна на мисли и приятелското мълчание; всяка от тях гледаше през белите полета между домовете им с приятното съзнание за приятелка от другата страна. Но въпреки всичко това Анн чувстваше, че между Лесли и нея винаги има преграда — стеснителност, която никога не изчезваше напълно.
— Не зная защо не мога да се приближа до нея — каза Анн една вечер на капитан Джим. — Толкова много я харесвам и й се възхищавам, но никога не ме допуска до сърцето си.
— Била си твърде щастлива през целия си живот, скъпа госпожо Блайт — каза замислено капитан Джим. — Струва ми се, че заради това ти и Лесли не можете да сближите душите си.
— Детството ми, преди да отида в „Грийн Гейбълс“ не беше много щастливо — каза Анн, втренчила сериозен поглед през прозореца.
— Може и да не е било щастливо, но животът на горката Лесли е трагедия. Тя чувства, че има огромна част от живота й, в която не можеш нито да влезеш, нито да я разбереш и затова трябва да те държи далече от нея. Да те спре, тъй да се каже, преди да я нараниш. Душата на Лесли е като кървяща рана — нищо чудно, че я крие.
— Ако това беше всичко, нямаше да имам нищо против, капитан Джим. Бих разбрала. Но понякога почти съм склонна да повярвам, че Лесли не… не ме харесва. Понякога ме изненадва погледът й, който сякаш показва презрение и неприязън. И това ме обижда, капитан Джим. Не съм свикнала да не ме харесват — направих толкова усилия да спечеля приятелството на Лесли.
— Ти си го спечелила, скъпа госпожо Блайт. Не си въобразявай разни глупости, че Лесли не те харесва. Ако не те харесваше, щеше да дружи много по малко с теб, отколкото сега. Познавам Лесли много добре и съм сигурен в това.
— Първия път, когато я видях, тя подкарваше гъските надолу по склона. Тогава тя ме погледна със същото изражение — упорстваше Анн. — Почувствах го, дори когато се възхищавах от красотата й. Тя ме гледаше с възмущение, капитан Джим.
— Възмущението сигурно е било заради нещо друго, скъпа госпожо Блайт, ти просто си получила дял от него, защото си била наблизо. Понякога Лесли се цупи, бедното момиче. Не мога да я обвинявам, когато зная с какво трябва да се примирява. В живота има много неразбираеми неща, нали, скъпа госпожо Блайт? Понякога нещата вървят както трябва, като при тебе с доктора. Но друг път сякаш всичко отива по дяволите. Ето я Лесли, толкова умна и хубава, ще помислите, че е родена за кралица, вместо това тя е поставена в клетка тук, лишена от всички женски ценности, без друга перспектива, освен да прислужва на Дик Мур през целия си живот. Макар че, забележи, скъпа госпожо Блайт, смея да кажа, че тя би предпочела сегашния си живот такъв, какъвто е, отколкото живота с Дик преди той да отпътува. Но ти много помогна на Лесли — тя е друго същество, откакто ти дойде в „Четирите вятъра“. Онзи ден си говорихме за това с госпожица Корнелия. Затова хвърли през борда всяка мисъл, че тя не те харесва.
Анн трудно можеше да отхвърли напълно тази мисъл, защото имаше моменти, когато чувстваше, че Лесли таеше странна, неясна неприязън към нея. Тя изпита острото му жило един ден, когато й каза, че очаква дете през пролетта. Лесли й хвърли тежък, жесток, враждебен поглед.
— Значи ще имаш и това — каза тя с приглушен глас. И без нито дума повече тя се обърна и тръгна през полето към къщи.
Анн беше дълбоко засегната. В момента мислеше, че е намразила Лесли завинаги. Но когато Лесли дойде след няколко вечери, тя беше толкова приятна, дружелюбна, искрена, остроумна и очарователна, че Анн й прости и забрави. Само че повече не спомена за скъпата си надежда пред Лесли. Но една вечер, когато зимата бе към края си, тя дойде в малката къща да си побъбри по здрач. Преди да си отиде, остави на масата малка бяла кутия. Анн я намери и я отвори с любопитство. В нея имаше мъничка бяла рокля с превъзходна изработка — нежна бродерия, чудни бастички, направо прелест. Върху нея лежеше картичка — „От Лесли с обич“.