— Госпожица Корнелия казва, че ти си много по-красива.
— Тя греши или има някакви предразсъдъци. Мисля, че моята фигура е по-хубава — мама беше дребна и прегърбена от тежка работа — но имаше ангелско лице. Просто я гледах с обожание. Всички ние я боготворяхме — татко, Кенет и аз.
Анн си спомни, че госпожица Корнелия беше изказала много по-различно впечатление от майката на Лесли. Но нямаше ли любовта по-истински поглед? Въпреки това беше егоистично от страна на Роуз Блейк да накара дъщеря си да се омъжи за Дик Мур.
— Бях много амбициозна — продължи Лесли. — Имах намерение да преподавам и да спечеля достатъчно за колеж. Имах намерение да се изкача на самия връх. О, и за това няма да говоря. Няма смисъл. Знаеш какво стана. Виждах милата ми майчица отчаяна, която беше такъв роб цял живот, изгонена от дома си. Разбира се, можех да спечеля достатъчно, за да преживеем. Но мама не можеше да напусне дома си. Беше дошла там като булка… и толкова беше обичала татко… и всичките й спомени бяха там. Дори, Анн, когато си помисля, че я направих щастлива през последната година от живота й, не съжалявам за това, което направих. Колкото до Дик — не го мразех, когато се омъжих за него. Знаех, че пие, но никога не бях чувала историята за онова момиче долу в рибарското село. Ако я знаех, нямаше да се омъжа за него, дори заради мама. След това го намразих, но мама никога не разбра. Тя умря и аз останах сама. Бях само на седемнайсет и бях сама. Дик беше отплавал на „Четирите сестри“. Надявах се, че няма много да стои у дома. Морето винаги е било в кръвта му. Нямаше на какво друго да се надявам. Е, капитан Джим го върна у дома, както знаеш, и това е всичко. Сега ме познаваш, Анн — най-лошото от мен — всички прегради са премахнати. А ти все още ли искаш да си ми приятелка?
Анн погледна нагоре през брезите.
— Аз съм твоя приятелка и ти си моя приятелка, завинаги — каза тя. — Никога не съм имала такава приятелка. Имала съм много скъпи и обичани приятели, но в теб има нещо, Лесли, което не съм откривала у други.
Те стиснаха ръце и се усмихнаха една на друга през сълзите, които изпълваха сивите и сините очи.
XXI
Госпожица Корнелия урежда нещата
Гилбърт настояваше да задържат Сюзън в малката къща и през лятото. Отначало Анн възрази.
— Животът ни тук е толкова приятен, Гилбърт. Би се развалил малко, ако има още някой. Сюзън е много мила, но тя е външен човек. Няма да ми стане нищо да върша работата тук.
— Трябва да послушаш съвета на доктора си — каза Гилбърт. — Има стара поговорка за вярването, че жените на обущарите ходят боси и съпругите на докторите умират млади. Нямам предвид, че това ще се сбъдне в моята къща. Ще задържиш Сюзън, докато се възстановиш и докато тези малки вдлъбнатини на бузите ти се напълнят.
— Не се безпокойте, госпожо доктор — каза Сюзън, като влезе внезапно. — Забавлявайте се и не се безпокойте за килера. Всичко е в ръцете на Сюзън. Няма смисъл да държите куче, ако си лаете сами. Ще ви нося закуската в леглото всяка сутрин.
— В никакъв случай — разсмя се Анн. — Съгласна съм с госпожица Корнелия, че е възмутително жена, която не е болна, да закусва в леглото.
— О, Корнелия! — каза Сюзън с неизразимо презрение. — Мисля, че имате повече здрав разум, госпожо доктор, за да не обръщате внимание на думите на Корнелия Брайънт. Не виждам защо винаги трябва да хули мъжете, въпреки че е стара мома. Аз също съм стара мома, но никога няма да ме чуете да ругая мъжете. Харесвам ги. Бих се омъжила за някого от тях, ако можех. Не е ли странно, че никой не ми е искал ръката, госпожо доктор? Не съм красавица, но изглеждам толкова добре, колкото повечето омъжени жени, които виждате. Но никога не съм имала обожател. Каква смятате, че е причината?
— Може да е предопределението — предположи Анн сериозно.
Сюзън кимна.
— Това съм си мислела и аз често, госпожо доктор, и е голяма утеха за мен. Нямам нищо против това, че никой не ме иска, щом така е разпоредил Всевишният и това е Неговата воля. Но понякога в мен се промъква съмнение, госпожо доктор, и се чудя дали Рогатия няма пръст в тази работа. Но може би — добави Сюзън с просветнало лице — все пак ще имам шанса да се омъжа. Една жена никога не може да бъде сигурна, че няма да се омъжи, докато не я погребат, госпожо доктор, а междувременно ще запека една фурна сладкиши с череши. Забелязах, че докторът ги обича, харесва ми да готвя за мъж, който цени храната.