Същия следобед се отби госпожица Корнелия, леко запъхтяна.
— На черешов сладкиш ли мирише? — попита тя. — Ако е така, поканете ме на чай. Това лято не съм яла черешов сладкиш. Онези негодници, момчетата на Гилман от Глен, ми откраднаха всичките череши.
— Хайде, хайде, Корнелия — запротестира капитан Джим, който четеше морски роман в ъгъла на всекидневната, — не трябва да говориш така за бедните момченца на Гилман, останали без майка, освен ако нямаш сигурно доказателство. Само защото баща им не е твърде почтен, не е причина да ги наричаш крадци. По-възможно е червеношийките да са ти отнесли черешите. Тази година са страшно много.
— Червеношийки! — каза госпожица Корнелия презрително. — Хм-м-м-м! Тези червеношийки са двукраки, повярвайте ми!
— Е, добре, повечето от червеношийките в „Четирите вятъра“ са конструирани на този принцип — каза капитан Джим сериозно.
Госпожица Корнелия го изгледа втренчено за момент. После тя се облегна назад в люлеещия се стол и се смя дълго и звучно.
— Е, най-накрая улучи, Джим Бойд, признавам. Виж го колко е доволен, Анн. А пък за краката на червеношийките ще отбележа следното: ако червеношийките имат дълги, голи, загорели от слънцето крака, с висящи върху тях дрипави панталони, каквито видях на черешата си една сутрин на разсъмване миналата седмица, ще помоля момчетата на Гилман за извинение. Докато сляза в градината, тях вече ги нямаше. Не можех да разбера как са изчезнали толкова бързо, но капитан Джим ми обясни. Отлетели са, разбира се.
Капитан Джим се разсмя и си тръгна, като със съжаление отклони поканата да остане за вечеря и да хапне черешов сладкиш.
— Ще се отбия по пътя при Лесли и ще я попитам дали иска да вземе наемател — продължи госпожица Корнелия. — Вчера получих писмо от госпожа Дейли в Торонто, която ми беше за малко наемателка преди две години. Предлага ми да приема един неин приятел за лятото. Казва се Оуън Форд, занимава се с вестници, изглежда е внук на учителя, който построи тази къща. Най-голямата дъщеря на Джон Селуин се омъжи за човек от Онтарио, който се казваше Форд, а това е нейният син. Той иска да види къде са живели някога баба му и дядо му. През пролетта боледувал тежко от коремен тиф и още не се е оправил съвсем, затова лекарят му препоръчал да дойде на морето. Не иска да отсяда в хотел — иска просто тихо място в някой дом. Не мога да го взема, понеже през август няма да съм тук. Избрана съм за делегат на конгреса на женските дружества в Кингспорт и ще отида. Не зная дали Лесли ще иска да си направи труда за него, но не виждам друга възможност. Ако тя не може да го приеме, той ще трябва да отиде отвъд залива.
— След като я видиш, върни се и ни помогни да изядем черешовите ни сладкиши — каза Анн. — Доведи и Лесли и Дик, ако могат да дойдат. Значи отиваш в Кингспорт? Колко хубаво ще си прекараш. Трябва да ти дам писмо за една моя приятелка, която живее там — госпожа Джонас Блейк.
— Убедих госпожа Томас Холт да дойде с мен — каза госпожица Корнелия със задоволство. — Време е да си вземе кратка почивка, повярвай ми. Тя е изтощена до смърт от работа. Том Холт може да плете красиво на една кука, но не може да издържа семейството си. Той сякаш никога не става достатъчно рано, за да свърши някоя работа, но винаги може да стане рано, за да отиде на риба. Не е ли това съвсем по мъжки?
Анн се усмихна. Беше се научила да не взема на сериозно голяма част от мненията на госпожица Корнелия за мъжете от „Четирите вятъра“. Иначе трябваше да повярва, че те са събрани измежду най-отчаяните негодници и неудачници на света, със съпруги същински робини и мъченици. Този същият Том Холт, например, тя познаваше като мил съпруг, обичан баща и чудесен съсед. Макар да беше доста склонен към мързел, като обичаше повече риболова, отколкото фермерството, и да притежаваше безвредната ексцентричност да плете, никой, освен госпожица Корнелия, нямаше нищо против него. Съпругата му беше въртокъщница, която се хвалеше с предприемчивостта си; семейството му живееше спокойно извън фермата; здравите му синове и дъщери, които бяха наследили енергичността на майка си, всички до един бяха на почтения път към преуспяването в живота. В Глен Сейнт Мери нямаше по-щастлив дом от този на семейство Холт.
Госпожица Корнелия се завърна удовлетворена от къщата горе край потока.
— Лесли ще го вземе — обяви тя. — Чак подскочи от радост при тази възможност. Иска да събере малко пари, за да препокрие покрива на къщата си тази есен. Очаквам капитан Джим да е повече от заинтригуван, когато чуе, че тук ще дойде внук на семейство Селуин. Лесли каза да ти предам, че копнее за черешов сладкиш, но не може да дойде за чая, защото трябва да намери гъските си. Били се изгубили. Но каза, ако остане някое парче, да го оставиш в килера, а тя ще дотича да го вземе по здрач, когато привърши с лова. Не знаеш, Анн, колко добре ми стана на сърцето, когато чух, че Лесли ти изпраща такова съобщение. Напоследък много се е променила. Смее се и се шегува като малко момиче, а от думите й разбирам, че често идва тук.