— Всеки ден, или аз ходя при нея — каза Анн. — Не зная какво щях да правя без Лесли, особено сега, когато Гилбърт е толкова зает. Рядко си е у дома, освен за по няколко часа след полунощ. Наистина се труди до смърт. Толкова много хора отвъд залива го викат сега.
— Можеха да се задоволят със своя доктор — каза госпожица Корнелия. — Макар че не мога да ги упрекна, защото той е методист. Откакто доктор Блайт върна към живота госпожа Алонби, хората смятат, че той може да вдигне на крака и мъртвец. Мисля, че доктор Дейв малко му завижда — точно като мъж. Като говорим за доктори, ще ми се доктор Блайт да намине и да погледне онзи цирей на врата на Дик Мур. Той надхвърля възможностите на Лесли. Не знам защо му са на Дик Мур циреи — сякаш не причинява достатъчно грижи и без тях!
— Знаеш ли, Дик има слабост към мене — каза Анн. — Ходи по петите ми като куче и се усмихва като доволно дете, когато го забележа.
— Полазват ли те тръпки?
— Съвсем не. Горкият Дик Мур по-скоро ми харесва. Изглежда някак си жалостив и трогателен.
— Нямаше да го смяташ за много трогателен, ако го беше видяла в опаките му дни, повярвай ми. Но се радвам, че нямаш нищо против него — толкова по-добре за Лесли. Тя ще има повече работа, когато пристигне наемателят й. Надявам се, че е свестен. Сигурно ще ти хареса — той е писател.
— Чудя се защо хората по принцип предполагат, че ако двама индивиди са писатели, те непременно трябва да са близки — каза Анн с голяма доза надменност. — Никой не очаква двама ковачи да са страстно привлечени един към друг, просто защото и двамата са ковачи.
Въпреки това тя очакваше пристигането на Оуън Форд с приятно чувство на нетърпение. Ако той беше млад и привлекателен, можеше да се окаже много приятно допълнение към обществото в „Четирите вятъра“. Вратите на малката къща бяха винаги отворени за сродни души.
XXII
Оуен Форд идва
Една вечер госпожица Корнелия се обади по телефона на Анн.
— Писателят пристигна току-що. Ще го докарам у вас и ти можеш да му покажеш пътя към дома на Лесли. По-напряко е, отколкото да обикалям по другия път, а пък и страшно бързам. Бебето на Рийс е паднало в кофа с вряла вода в Глен и е полумъртво от попарването. Искат да отида веднага — за да сложа нова кожа на детето, може би. Госпожа Рийс винаги е толкова нехайна, а после очаква другите хора да поправят грешките й. Нали ще ме извиниш, скъпа? Могат да докарат куфара му утре.
— Много добре — каза Анн. — Как изглежда той, госпожице Корнелия?
— Ще видиш как изглежда отвън, когато го доведа. А как изглежда отвътре знае само Господ, който го е създал. Няма да кажа нито дума повече, защото всички слушалки в Глен са вдигнати.
— Госпожица Корнелия очевидно не може да открие нищо нередно във външността на господин Форд, иначе щеше да го каже, въпреки слушалките — каза Анн. — Следователно стигам до заключението, че господин Форд е по-скоро хубав, отколкото грозен.
— Е, госпожо доктор, обичам да виждам хубави мъже — каза Сюзън откровено. — Не е ли по-добре да му приготвя закуска? Има ягодов сладкиш, който се топи в устата.
— Не, Лесли го очаква и му е приготвила вечеря. Всъщност, искам този ягодов сладкиш за собствения ми беден мъж. Ще се прибере късно, така че остави за него отвън сладкиша и чаша мляко, Сюзън.
— Ще го направя, госпожо доктор. Сюзън държи нещата в ръцете си. В края на краищата, по-добре да даваш сладкиши на познати мъже, отколкото на непознати.
Когато Оуън Форд пристигна, Анн тайно си призна, докато госпожица Корнелия го влачеше след себе си вътре, че той наистина изглежда много добре. Беше висок и широкоплещест, с гъста кестенява коса, с фино оформени нос и брадичка, с големи и блестящи тъмносиви очи.
— Забелязахте ли ушите и зъбите му, скъпа госпожо доктор? — запита по-късно Сюзън. — Той има най-добре оформените уши, които някога съм виждала на главата на мъж. Разбирам от уши. Когато бях млада, се страхувах, че ще трябва да се омъжа за човек с уши като мухоловки. Но не е трябвало да се тревожа толкова.