— След време няма да ти изглежда толкова тежко, скъпа — каза Анн, която винаги чувстваше болката на приятелите си толкова остро, че не можеше лесно да изрече подходящи утешителни думи. Освен това тя си спомняше как добронамерените изказвания я бяха наранявали в собствената й мъка и не смееше да ги произнася.
— О, струва ми се, че с времето ще става по-тежко — каза Лесли отчаяно. — Когато си тръгваше вчера сутринта, беше толкова студен и безразличен. Каза само: „Сбогом, госпожо Мур“ с най-студения тон на света, сякаш дори не сме били приятели, сякаш не означавам нищо за него. Зная, че не означавам нищо, не исках да ме обича, но можеше да е малко по-любезен.
„О, иска ми се Гилбърт вече да дойде“, мислеше си Анн. Тя знаеше защо Оуън се беше сбогувал толкова студено, защо не беше сърдечен, както изискваше доброто им приятелство, но не можеше да каже на Лесли.
— Не исках да стане така, Анн, не исках — каза горката Лесли.
— Зная.
— Обвиняваш ли ме?
— Изобщо не те обвинявам.
— И няма… няма да кажеш на Гилбърт?
— Лесли! Мислиш ли, че бих могла да направя такова нещо?
— О, не зная. Вие с Гилбърт сте такива приятели. Не виждам как би могла да не му казваш всичко.
— Всичко за собствените ми грижи — да. Но не и тайните на приятелите ми. А ето го и самият Гилбърт. Ти ще се прибереш заедно с нас — каза Анн, която нямаше намерение да остави Лесли да се скита сама по пясъчната плитчина в такава нощ и в такова настроение. — В нашата лодка има достатъчно място за трима, ще завържем отзад твоята плоскодънка.
— О, предполагам, че отново ще трябва да се примиря с мисълта, че съм излишна — каза горката Лесли и пак се засмя горчиво. — Прости ми, Анн, това беше отвратително. Трябва да съм благодарна, че имам двама добри приятели. Не обръщайте внимание на отвратителните ми приказки. Просто ми се струва, че съм голям товар за всички и че всичко ме наранява.
— Лесли изглеждаше много мълчалива тази вечер, нали? — каза Гилбърт, когато той и Анн се прибраха у дома. — Какво правеше тя, за бога, сама на плитчината?
— Знаеш, че обича да отива на брега след някой от лошите дни на Дик.
— Колко жалко, че не е срещнала и не се е омъжила за човек като Форд навремето — размишляваше Гилбърт. — Щяха да бъдат идеална двойка, нали?
— За бога, Гилбърт, не ставай сватовник — извика Анн доста силно, като се страхуваше, че Гилбърт ще открие истината, ако продължи тази линия на разсъждения.
— Опазил ме бог, малка Анн, не съм сватовник — възрази Гилбърт, доста изненадан от тона й. — Само си мислех какво ли би станало, ако Оуън и Лесли се бяха запознали преди години.
— Добре, не си мисли. Това е загуба на време — каза Анн. После добави неочаквано: — О, Гилбърт, иска ми се всички да бяха така щастливи като нас.
XXVII
Останки
— Четях некролози — каза госпожица Корнелия, като остави „Дейли ентърпрайс“ и взе ръкоделието си.
Пристанището лежеше черно и навъсено под суровото ноемврийско небе. Мокрите, мъртви листа се притискаха към рамките на прозорците. Но малката къща беше весела с огъня и с пролетното настроение от папратите и здравеца на Анн.
— Тук е вечно лято, Анн — беше казала Лесли един ден. И всички гости на малката къща чувстваха същото.
— Тези дни „Ентърпрайс“ май се е ориентирал към некролози — обади се госпожица Корнелия. — Винаги има по две колонки от тях, а аз чета всеки ред. Това е един от начините ми да си почивам, особено когато в добавка към тях има някои оригинални стихотворения. Забелязала ли си, Анн, какви купища добри хора умират? Толкова е жалко. Ето десет некролога — всички в тях са светци и пример за подражание, дори мъжете. Например, старият Питър Стимсън, който „остави голям кръг от приятели, които скърбят за преждевременната му загуба“. За бога, Анн, този мъж беше на осемдесет години и всички, които го познаваха, му желаеха смъртта през последните трийсет. Чети некролози, когато си тъжна, Анн, особено на хора, които познаваш. Ако имаш някакво чувство за хумор, те ще те развеселяват, повярвай ми. Ще ми се аз да бях написала некролозите на някои хора. Некролог е страшно грозна дума, нали? Онзи Питър, за когото говорех, имаше лице точно като на некролог. Никога не съм го виждала, но непрекъснато се сещах за думата некролог. Има само една по-грозна дума, която знам, и това е вдовица. Боже, Анн, може да съм стара мома, но поне никога няма да бъда вдовица.