Гилбърт погледна Анн.
— Анн, какво си намислила? Става нещо, което не разбирам. Тази вечер въздухът беше зареден е електричество. Лесли седи като муза на трагедията, Оуън Форд се шегува и се смее пресилено и гледа Лесли многозначително. Ти през цялото време сякаш ще се пръснеш от напрежение. Признай си. Каква тайна пазиш от измамения си съпруг?
— Не ставай смешен, Гилбърт — беше съпружеският отговор на Анн. — А пък Лесли се държи глупаво и ще й го кажа.
Анн намери Лесли до таванския прозорец в стаята й. Тясното пространство беше изпълнено с ритмичния прибой на морето. Лесли седеше със скръстени ръце в мъглявата лунна светлина.
— Анн — каза тя с нисък, укорителен глас, — знаеше ли, че Оуън Форд ще дойде в „Четирите вятъра“?
— Знаех — каза Анн смело.
— О, трябваше да ми кажеш, Анн — извика Лесли разпалено. — Ако знаех, щях да си отида, нямаше да остана, за да са срещна с него. Трябваше да ми кажеш. Не беше честно от твоя страна, Анн — не беше честно!
Устните на Лесли трепереха и цялото й тяло беше напрегнато от вълнение. Но Анн се разсмя безсърдечно. Тя се наведе и целуна извърнатото, оскърбено лице на Лесли.
— Лесли, ти си една очарователна глупачка. Оуън Форд не е тичал от Тихия до Атлантическия океан от горещо желание да види мене. Не мисля, че е бил вдъхновен и от някаква дива и тайна страст към госпожица Корнелия. Свали трагическата си маска, скъпа приятелко, и я прибери в скрина. Повече няма да ти трябва. Не съм пророк, но ще се осмеля да предскажа нещо. Мъката в живота свърши за теб. Занапред ще имаш радостите и надеждите, бих казала и болките, на щастлива жена. Тази година ти донесе най-хубавия подарък в живота — любовта ти към Оуън Форд. Сега върви право в леглото и се наспи добре.
Лесли се подчини на заповедите, що се отнася до лягането, но не може да се каже дали спа много. Не мисля, че тя се осмеляваше да сънува будна. Животът беше толкова тежък за горката Лесли, пътеката, по която трябваше да върви, беше толкова стръмна, че не можеше да прошепне на собственото си сърце надеждите, които може би я очакваха в бъдеще. Но тя гледаше силния лъч светлина, който се въртеше и огряваше кратките часове на лятната нощ, и очите й пак ставаха нежни, светли и млади. И не отказа на Оуън Форд, когато той дойде и я покани на разходка покрай брега.
XXXV
Госпожица Корнелия прави поразяващо съобщение
Госпожица Корнелия отплава към малката къща в един сънлив следобед, когато заливът беше с цвета на бледото, избелено синьо на горещото августовско море. Не че госпожица Корнелия се интересуваше от цвета на морето. Тя седеше в любимия си люлеещ се стол в необичайно безделие. Нито шиеше, нито предеше. Не казваше нито една пренебрежителна дума за мъжката част от човечеството. Накратко, речта на госпожица Корнелия беше учудващо лишена от пикантност този ден и Гилбърт, който беше останал вкъщи, за да я изслуша, вместо да излезе на риба, както беше възнамерявал, се почувства измамен. Какво се беше случило с госпожица Корнелия? Тя не изглеждаше потисната или разтревожена. Обратното, имаше някакво тържествуващо изражение.
— Къде е Лесли? — попита тя, не че имаше голямо значение за нея.
— Отидоха с Оуън да берат малини в гората зад нейната ферма — отговори Анн. — Няма да се върнат, преди да стане време за вечеря — дори тогава може да не дойдат.
— Изглежда нямат никаква представа, че съществува такова нещо като часовник — каза Гилбърт. — Не мога да стигна до дъното на тази история. Сигурен съм, че вие, жените дърпате конците. Но Анн, моята непокорна съпруга, не иска да ми каже. Вие ще ми кажете ли, госпожице Корнелия?
— Не, няма. Но — каза госпожица Корнелия с изражение на човек, който е решил да се хвърли във водата и да сложи край — ще ти кажа нещо друго. Нарочно дойдох днес, за да ви го кажа лично. Ще се омъжвам.
Анн и Гилбърт мълчаха. Ако госпожица Корнелия беше обявила намерението си да отиде на канала и да се удави, щяха да повярват. Но това не беше за вярване. И те чакаха.
— И двамата изглеждате смаяни — каза госпожица Корнелия с лукаво пламъче в очите. Сега, когато беше преминал неловкият момент на откровението, госпожица Корнелия беше пак същата жена. — Да не мислите, че съм твърде млада и неопитна за брачен живот?
— Знаете ли, направо е смайващо — каза Гилбърт, като се опитваше да се съвземе. — Чувал съм ви десетки пъти да казвате, че не бихте се омъжили и за най-добрия мъж на света.