— О, тук съм, госпожо доктор — каза Сюзън, като влезе неочаквано от кухнята, — и пухтя като кокошка, която тегли железница! Доста голямо е разстоянието от Глен до тук.
— Радвам се да те видя пак, Сюзън. Как е сестра ти?
— Вече може да сяда, но, разбира се, още не може да ходи. Обаче много добре може да се справи без мен сега, когато дъщеря й се завърна у дома за ваканцията. И аз се радвам, че се върнах, госпожо доктор. Кракът на Матилда беше счупен, няма грешка, но езикът й не беше. На човек му се завива свят от приказките й, тъй де, скъпа госпожо доктор, макар да съжалявам, че казвам това за собствената си сестра. Винаги е била много приказлива и все пак беше първата в семейството, която се омъжи. Не й беше много по сърце да се омъжва за Джеймс Клоу, но не можеше да го разочарова. Джеймс е добър мъж. И като говорим за женитба, госпожо доктор, истина ли е, че Корнелия Брайънт ще се омъжва за Маршал Елиът?
— Да, истина е, Сюзън.
— Е, госпожо доктор, това не ми изглежда честно. Ето ме мен, аз, която никога не съм казвала и думичка срещу мъжете, а пък по никакъв начин не мога да се омъжа. А Корнелия Брайънт, която винаги ги е обиждала, просто трябва само да си протегне ръката и да си вземе един, така е. Светът е много странен, госпожо доктор.
— Няма друг свят, Сюзън.
— Да — каза Сюзън с тъжна усмивка, — но, госпожо доктор, в него нямам никакви изгледи за женитба.
XXXVII
Капитан Джим преминава в отвъдното
Един ден в края на септември книгата на Оуън Форд най-накрая беше публикувана. Капитан Джим цял месец предано беше ходил всеки ден в пощата на Глен, очаквайки я. Този ден не беше ходил в пощата и Лесли отнесе у дома неговия екземпляр заедно с екземпляра на Анн.
— Тази вечер ще му я занесем — каза Анн, развълнувана като ученичка.
Разходката до носа в тази ясна, омайна вечер по червения път край пристанището беше много приятна. После слънцето се скри зад хълмовете на запад в някаква долина, която сигурно беше пълна с изгубени залези, а в същия момент големият фар светна от бялата кула на носа.
— Капитан Джим не закъснява дори за частица от секундата — каза Лесли.
Нито Анн, нито Лесли щяха някога да забравят лицето на капитан Джим, когато му дадоха книгата — неговата книга, преобразена и прославена. Бузите му, които напоследък бяха бледи, внезапно пламнаха с момчешка червенина, очите му заблестяха с пламъка на младостта; но ръцете му трепереха, когато я разтвори.
Беше озаглавена просто „Животът на капитан Джим“ и на заглавната страница бяха отпечатани имената на Оуън Форд и на Джеймс Бойд като съавтори. Отпред имаше снимка на самия капитан Джим, застанал на вратата на фара, гледащ към залива. Оуън Форд го беше „щракнал“ един ден, докато пишеше книгата. Капитан Джим знаеше за това, но не знаеше, че ще сложат снимката в книгата.
— Помислете си само — каза той — да ме сложат мен — старият моряк, точно в истинска печатна книга. Това е най-гордият ден от живота ми. Ще празнувам, момичета. Тази нощ няма да спя. Ще прочета моята книга, преди да изгрее слънцето.
— Ще си отидем и ще те оставим да започнеш четенето — каза Анн.
Капитан Джим решително затвори книгата и я остави настрани.
— Не, не, няма да си тръгнете, преди да изпиете по чаша чай със стареца — възрази той. — Не искам и да чуя, че си тръгвате — нали, Матей? „Книгата на живота“ ще почака. Толкова години съм я чакал аз. Мога да почакам още малко, докато се забавлявам с приятелите си.
Капитан Джим стана, за да сложи чайника да ври и да извади хляба и маслото. Въпреки вълнението си не се движеше с предишната бързина. Движенията му бяха бавни и често се спираше. Но момичетата не му предложиха помощ. Знаеха, че това ще го обиди.
— Избрали сте най-подходящата вечер да ме посетите — каза той и извади един сладкиш от бюфета си. — Майката на малкия Джо днес ми изпрати пълна кошница със сладкиши. Бог да благослови всички добри готвачки, казвам аз. Вижте този хубав сладкиш, целият е с глазура и ядки. Не се забавлявам често по такъв начин. Започвайте, момичета, започвайте! Ще изпием „по чаша за добрите стари времена“.
Момичетата започнаха веднага с удоволствие. Капитан Джим беше сварил най-хубавия си чай. Сладкишът на майката на малкия Джо беше последна дума на сладкишите. Капитан Джим беше най-любезният домакин, като не позволи на очите си да гледат към ъгъла, където лежеше „Книгата на живота“ в цялото си великолепие от зелено и златно. Но когато вратата най-накрая се затвори зад Анн и Лесли, те разбраха, че веднага се е запътил към книгата и докато се прибираха у дома си представяха радостта на стареца, зачетен в печатните страници, където беше описан собственият му живот с цялото очарование и цвета на действителността.