Рила нищо не отговори.
— Хората искат да съберат средства за тези момчета и момичета, които си нямат ни майка, ни татко — обясни й Сюзън.
Сякаш тя беше бебе и нищо не разбираше!
— И аз съм нещо като сирак, защото си имам само един баща и една майка — заяви Рила.
Сюзън се разсмя.
Никой не я разбираше!
— Знаеш, че майка ти обеща този кейк на благотворителното дружество, дечко. Аз нямам никакво време да го отнеса, а той на всяка цена трябва да бъде отнесен до три. Затова си слагай бързо синята престилка и се поразходи!
— Куклата се лазболя и тлябва да я сложа в леглото — опита последния си отчаян ход Рила. — Сигулно е тлевмония!
— Куклата ще е кукуряк, докато се върнеш. Отиването и връщането ще ти отнеме не повече от половин час — гласеше безсърдечният отговор.
Отникъде не се виждаше надежда. И Господ я беше изоставил — от небето не падаше ни капка, а и по нищо не личеше, че скоро ще завали. Рила, почти готова да ревне, разбра, че не й остава нищо друго, освен да се качи горе, да си облече набраната муселинена рокля и да си сложи новата шапка, окичена с маргаритки. Може би ако изглежда внушителна, хората няма да си помислят, че е като Тили Пейк.
— Ако ми погледнеш влата и ушите, щте видиш, че са чисти — заяви тя на Сюзън, защото се опасяваше, че ще й се кара, задето си е сложила най-хубавите дрехи.
Но Сюзън почти не погледна ушите й, а й връчи кошницата с кейка, като й напомни да се държи възпитано, и в името на всичко свято да не се спира да приказва с всеки срещнат.
И така, Рила се отправи на пътешествие. Сюзън я изпроводи с изпълнен с нежност поглед.
— Божке, кога порасна това дете, че да може съвсем самичко да отнесе кейка до църквата — въздъхна тя едновременно с тъга и гордост, после се върна към своите си занимания в щастливо неведение какви мъки е причинила на малкото момиченце, за което иначе беше готова да пожертва и живота си.
Рила не се бе чувствала толкова унижена и покрусена, откакто заспа в църквата и си удари челото в облегалката на пейката отпред. Обикновено ходенето до селото се превръщаше в радостно събитие за нея — там имаше толкова интересни неща за гледане, но днес кокетната рокля на мисис Картър Флаг с толкова дантели, бродерии и апликации по нея изобщо не й направи впечатление и тя дори не я погледна; даже чугуненият елен в градината на мистър Огъстъс Палмър я остави напълно безразлична. А преди никога не го подминаваше, без тайно да си помечтае и те да имат такъв на поляната пред „Ингълсайд“. Но какво беше един чугунен елен пред сегашното й нещастие?
Слънчевата светлина струеше като пълноводна река над улицата и всичко живо беше наизлязло навън. Наблизо минаха две момичета, които тихичко си говореха нещо. Дали не обсъждаха нея? Тя си представи какво биха могли да кажат по неин адрес. Някакъв мъж мина с двуколка по пътя и я загледа. Мигар това наистина беше най-малката дъщеря на семейство Блайт! Каква хубавица е станала само! Но във въображението на Рила неговият поглед проникна през кошницата и той видя кейка вътре. Ани Дрю мина покрай нея в кола, карана от баща й, и Рила беше готова да се закълне, че й се надсмиваше. Ани Дрю беше на десет години и в очите на Рила изглеждаше съвсем голямо момиче.
На ъгъла пред семейство Ръсел имаше цяла тълпа момчета и момичета. А тя трябваше да мине точно покрай тях! Щеше да е ужасно да ги види как я оглеждат, а после си разменят многозначителни погледи. Тя премина покрай тях с високо вирната глава, толкова горда в своето отчаяние, че те я взеха за прекалено надменно момиче, което си заслужава да бъде поставено на място. Щяха да й дадат да се разбере на тая малка фукла! И тя не е по-различна от ония високомерни момичета в „Ингълсайд“! И то само защото живеят в голяма къща на високото!
Мили Флаг заподскача след нея, имитирайки походката й, като при това вдигаше облаци прах наоколо.
— Къде ли е тръгнала тая кошница с дете под мишница? — провикна се Мазния Дрю.
— Имаш петно на носа, грозна мутро — присмя й се Бил Палмър.
— Да не би котката да ти е отхапала езика? — ехидно извика Сара Уорън.
— Надута фръцла! — допълни Бени Бентли.
— Да не си посмяла да преминеш на отсамната страна на улицата, че ще те накарам да изядеш някой червей! — заплаши я едрият Сам Флаг, който специално престана да дъвче моркова си, за да каже това.