— Вижте я само как се изчерви — изхили се Мами Тейлър.
— Бас ловя, че носиш кейк в презвитерианската църква! — каза Чарли Уорън. — И той е полусуров, каквито са всички кейкове на Сюзън Бейкър!
Гордостта не позволяваше на Рила да се разплаче, но всяко нещо си имаше граница! Щом започнаха да обиждат и кейковете в „Ингълсайд“…
— Следващия път, когато някой от вас се лазболее, щте кажа на татко да не му дава лекалства! — предизвикателно рече тя.
После обаче зяпна ужасена. Този, който завива на ъгъла откъм пристанището, не може да е Кенет Форд! Просто не е възможно! И въпреки всичко беше той!
По-добре да се не беше раждала! Кен беше най-добрият приятел на Уолтър в класа. Малкото сърчице на Рила заподскача лудо, защото според нея той бе най-възпитаното и красиво момче в целия свят! Но толкова рядко я забелязваше… Е, веднъж дори й даде шоколадов заек. А в един незабравим ден седна до нея на покрития с мъх камък в Долината на дъгата и й разказа за трите мечета и дървената им къщичка в гъстата гора. На нея и това й стигаше и оттогава тя тайно го боготвореше от разстояние. А ето че сега това красиво същество я среща точно когато носи кейк!
— Здрасти, дундаче! Ужасна жега, а? Надявам се довечера и аз да опитам едно парче от този кейк.
Значи и той знаеше какво има в кошницата! Всички вече знаеха!
Рила почти беше прекосила селото и си мислеше, че най-лошото е вече зад гърба й, когато стана нещо наистина непоправимо. Когато погледна към една от пресечките на главния път, видя учителката си от неделното училище да върви по нея. Мис Еми Паркър все още беше далеч, но Рила я позна по роклята — тази прекрасна резедава рокля от муселин с пръснати по нея малки бели цветя. „Роклята с цветчета от цъфнала череша“, както тайно я кръсти Рила. Мис Еми я носеше миналата неделя в неделното училище и Рила си помисли, че това е най-сладката рокля, която някога беше виждала. Но мис Еми винаги се обличаше прекрасно — понякога в дантела и украсена с много волани, друг път в коприна.
Рила боготвореше мис Еми. Тя беше толкова хубава и изискана с тази бяла, бяла кожа и тези кафяви, кафяви очи и нейната тъжна сладка усмивка… „Тъжна е — прошепна едно момиченце на Рила в училището, — защото мъжът, за когото щяла да се жени, умрял.“ Рила преливаше от щастие, че е в класа на мис Еми. Би било ужасно да се падне в класа на мис Флори Флаг. Флори Флаг беше грозна, а Рила не би могла да понесе грозна учителка.
Когато Рила срещнеше мис Еми някъде извън неделното училище, тя винаги се усмихваше и спираше да си поговорят — това бяха едни от най-щастливите мигове в живота на Рила. Дори ако мис Еми само й кимнеше с глава, пак стигаше, за да се разтупти малкото й сърчице. А когато мис Еми покани целия клас у тях на тържество със сапунени мехури, където дори оцветиха мехурите в червено с помощта на малинов сироп, Рила едва не умря от свръхдоза щастие.
Но да срещне мис Еми точно когато носи кейк, беше нещо непоносимо и Рила нямаше да може да го преживее. На всичкото отгоре мис Еми сигурно щеше да отвори дума за концерта на следващото неделно училище и Рила хранеше тайни надежди да й бъде предложена ролята на феята — с алена дреха и островърха зелена шапка. Но вече нямаше никакъв смисъл да се надява, след като мис Еми я видя да носи кейк!
Не, няма да позволи това за нищо на света. Точно в този момент Рила стоеше на малко мостче над буйната рекичка, която минаваше през Глен Сейнт Мери. Тя сграбчи кейка, измъкна го от кошницата и го метна във вирчето, заобиколено от тъмни елши. Кейкът изсвистя през клоните им, цопна във водата и с бълбукане потъна. Рила почувства огромно облекчение, сякаш току-що се бе освободила от голям товар. Но в мига, когато се обърна да поздрави мис Еми, видя, че и тя носи — едва сега го забеляза — голям, тежък пакет, увит в кафява хартия. Мис Еми й се усмихна изпод периферията на малката си зелена шапка, украсена с малко оранжево перо.
— О, колко сте красива, учителко… Наистина сте прекрасна — ахна в пристъп на обожание Рила.
Мис Еми отново й се усмихна. Даже когато сърцето ти е разбито, а мис Еми смяташе, че нейното е вече на парчета, винаги е приятно да получиш толкова искрен комплимент.
— Сигурно мислиш така заради новата ми шапка, скъпа. Много хубави пера, нали? Предполагам… — и тя погледна в празната кошница, — че вече си занесла своя кейк за благотворителната вечер в църквата. Колко жалко, че се връщаш и няма да можем да повървим заедно дотам. Аз тепърва трябва да оставя моя — един голям и много сладък шоколадов кейк.