Мис Корнелия замълча само колкото да си поеме дъх. Приумиците на снаха й винаги я вадеха от равновесие.
— Алдън изобщо не прилича на майка си — каза Анн.
— Алдън целият се е метнал на баща си — най-милият и представителен човек, който никога не постъпва така, както обикновено правят мъжете. А защо е избрал да се ожени точно за Мери и до днес остава загадка за цялата фамилия Елиът. Те щяха да са доволни за когото и да се омъжеше тя, само и само да не остава стара мома. Нейният инат винаги е бил в излишък, пък и беше същинска върлина като момиче. Е, наследи и много пари — леля й Мери остави всичко на нея… Но едва ли това е главната причина. Джордж Чърчил беше истински влюбен в нея. Умът ми не побира как Алдън понася прищевките на майка си, но той е наистина добър син.
— Знаете ли какво ми хрумна току-що, мис Корнелия — възкликна Анн с дяволита усмивка. — Няма ли да е прекрасно, ако изведнъж Алдън и Стела се влюбят един в друг?
— Това е малко вероятно, те едва ли ще си допаднат. Пък и Мери няма да го позволи, а Ричард просто ще покаже вратата на един прост фермер, макар самият той да е точно такъв. Освен това Стела не е от онези момичета, които Алдън харесва — него го привличат веселите блондинки, които избухват в смях само пръст да им покажеш. Пък и Стела едва ли ще се захласне по него. Дочувам, че новият пастор в Лоубридж я гледал със зяпнала уста.
— Той не е ли твърде хилав и късоглед? — попита Анн.
— А и очите му са толкова изпъкнали — допълни Сюзън. — Сигурно е ужасно, когато се опита да гледа влюбено и сантиментално.
— Добре поне че е презвитерианец — натърти мис Корнелия, сякаш това беше достатъчно да изличи всички недостатъци на неговата външност. — Е, май е време да тръгвам. Ако стоя прекалено дълго на открито в тази влага, невралгията ми ще започне да се обажда.
— Ще ви изпратя до портата.
— Всеки път, когато си с тази рокля, ми приличаш на същинска кралица — възкликна с нескрито възхищение и без всякаква връзка мис Корнелия.
При портата Анн срещна Оуен и Лесли Форд и ги покани на верандата. Сюзън беше влязла вътре да приготви лимонада за доктора, който току-що се прибра у дома. Точно по това време и децата се изкатериха по стръмния склон откъм Долчинката, уморени до смърт, но щастливи.
— Докато идвах насам, гласовете ви кънтяха над цялата околия — каза Гилбърт.
Пърсис Форд тръсна гъстите си букли с цвят на мед.
— Играехме на пустинни дервиши, затова и трябваше да надаваме вой като тях — обясни Кенет.
— Виж си само ризата на какво прилича — сурово каза Лесли.
— Цопнах в калния пай на Ди — с огромно задоволство отвърна Кенет. Той никак не харесваше тези колосани и безупречно чисти ризи, с които майка му го прати в Глен Сейнт Мери.
— Скъпа мамо — започна Джем, — разрешаваш ли да взема онези стари щраусови пера, които само събират прах на тавана, за да ги зашия на панталона си като опашка? Утре ще изнесем цирково представление и аз ще бъда щраус. Освен това ще има и слон.
Уолтър през цялото време стоеше настрани от общия разговор — беше страшно уморен и предпочиташе да се крие зад гърба на майка си, седнал на стъпалата към верандата и склонил чернокосата си глава върху нейното рамо.
Всички бяха щастливи под златните лъчи на залеза в края на този великолепен ден. Камбаната на църквата отвъд пристанището прозвъня леко и мелодично. Луната вече постилаше своята пътека през залива. Над дюните трептеше сребриста мъгла. Във въздуха се носеше острият дъх на джоджен и невидими рози, чийто сладък аромат чак засядаше на гърлото. Анн гледаше замечтано някъде над ливадата и очите й, въпреки нейните шест деца, бяха още като на момиче. После мисълта й се пренесе към Стела Чейз и Алдън Чърчил, докато Гилбърт не й предложи едно пени, за да научи над какво толкова се е замислила.