— Смятам сериозно да се заема със сватосването на двама млади — отвърна Анн.
Гилбърт се престори на отчаян и шеговито огледа събеседниците си.
— Винаги съм се боял, че това рано или късно пак ще се случи. Направих всичко по силите си, но никой не може да отклони от пътя й една истинска сватовница. Анн има много лека ръка и двойките, които е събрала, са същински рояк. На нейно място не бих могъл да мигна по цяла нощ, ако на съвестта ми тежи такава отговорност.
— Не можеш да отречеш, че всички живеят щастливо — запротестира Анн. — Наистина имам призвание за това. Помисли за двойките, в чието сватосване имам пръст или най-малкото се предполага, че съм взела участие: Теодора Дикс и Людовик Спийд, Стивън Кларк и Приси Гарднър, Джанет Суийт и Джон Дъглас, професор Картър и Есми Тейлър, Нора и Джим, Дави и Джарвис…
— О, предавам се! Тази моя жена никога не губи вяра, Оуен. Сигурно напразно все се вълнува от нещо, но аз се примирих с мисълта, че ще е така, докато не порасне.
— А според мен тя има пръст и в още едно сватосване — отвърна Оуен, отправяйки щастлива усмивка към жена си.
— Не е моя заслугата — обади се Анн. — Вината за това е изцяло на Гилбърт. Как ли не го разубеждавах да не праща на операция Джордж Мур. Колко безсънни нощи прекарах. А сега понякога се будя, потънала в студена пот при мисълта какво щеше да стане, ако бях успяла.
— Хората твърдят, че само една щастлива жена има дарбата да сватосва — рече Гилбърт. — Та кои са жертвите, които си набелязала този път, Анн?
Но Анн само се усмихна в отговор. Сватосването трябва да се извършва при пълна дискретност, затова има неща, които не можеш да споделиш дори със собствения си съпруг.
17
Анн лежа будна цяла нощ и през следващите няколко нощи, размишлявайки за Алдън и Стела. Това би бил съвършеният брак. Въпросът е как да се стигне до сватба, когато всички участници в плана на Анн или се инатяха, или бяха откровено против? И това не се отнасяше единствено за старите. Анн подозираше, че Стела и Алдън също са наследили по малко от техните недостатъци. Значи трябваше да измисли съвсем нова стратегия, която да не повтаря нито едно от предишните сватосвания.
Алдън живееше от другата страна на пристанището и ходеше в англиканската църква, затова още не познаваше Стела Чейз. При това вече цял месец как не беше задирял някое момиче. Значи сега му е времето! Красивата племенница на мисис Джанет Суифт от Горен Глен Сейнт Мери често навестяваше леля си, а Алдън не пропускаше да се запознае с ново момиче. Значи задача номер едно в момента бе да се намери начин Алдън и Стела да се срещнат. Как обаче да стане това? Трябваше да изглежда съвсем невинно и напълно случайно. Анн призова цялата си изобретателност, но не можа да измисли нищо повече от това да организира парти и да покани и двамата. Тази идея никак не й харесваше. Най-напред времето не беше подходящо за градинско парти, а и младежите в „Четирите вятъра“ бяха толкова палави. Освен това Анн знаеше, че Сюзън няма да допусне в „Ингълсайд“ да се организира парти, без преди това да е излъскала къщата от мазето до тавана… А точно сега жегата ужасно измъчваше Сюзън. Но така или иначе благородната цел изискваше жертви. Джен Прингъл, бакалавър на хуманитарните науки, наскоро прати писмо, че най-сетне идва на така дълго обещаваното посещение в „Ингълсайд“. А това наистина бе чудесен повод за парти. Изглежда щастието все пак й се усмихна. Джен идва, поканите са разпратени, Сюзън лъсва „Ингълсайд“ като великденско яйце; двете с Анн приготвят угощението, надвесени над нажежената печка в най-големия летен пек…
Вечерта преди партито Анн се чувстваше смъртно уморена. Жегата наистина беше ужасна. Джем лежеше болен и Анн не смееше да помисли дори, че всички признаци сочат апендиксна криза, макар Гилбърт да твърдеше, че причината са изядените на гладно недозрели ябълки. На всичко отгоре Фъстъка беше почти ощавен, когато Джен Прингъл в желанието си да помогне на Сюзън изля отгоре му котела с вряла вода.
Анн усещаше болки навсякъде по тялото си — главата й гореше, краката я боляха, очите й смъдяха. Преди да отиде с дечурлигата до фара, Джен строго нареди на Анн да си легне. Вместо това обаче тя се настани на влажната след разразилата се следобеда буря веранда и подхвана разговор с Алдън Чърчил, който дойде да вземе някакъв лек за бронхита на майка си, но не пожела да влезе вътре. Анн не можеше да изпусне този шанс, защото държеше на всяка цена да поговори с него. Двамата станаха добри приятели, тъй като той често наминаваше у тях да вземе някое поръчано от Гилбърт лекарство.