Алдън седеше гологлав на стъпалата пред верандата с опряна на перилата глава. Анн за сетен път се убеди, че е изключително красив младеж — строен и с широки рамене, с бяло като мрамор лице, което никога не потъмняваше от слънцето, живи сини очи и добре пригладена гъста мастиленочерна коса. Винаги говореше с жизнерадостен тон, дружелюбно и почтително, което се харесваше на жените, независимо на каква възраст са. Беше прекарал три години в „Куийнс“ и се канеше да продължи в „Редмънд“, но майка му не го пусна, позовавайки се на Библията. И така, Алдън заживя щастливо във фермата. Той сподели с Анн, че работата там му харесва, защото се чувства самостоятелен и на воля под открито небе. Момчето съчетаваше умението да печели пари, наследено от майка му, и обаянието на баща си. Нищо чудно, че на него гледаха като на най-желания жених в селото.
— Алдън, ще те помоля за една услуга — подкупващо започна Анн. — Ще я изпълниш ли?
— Разбира се, мисис Блайт — сърдечно отвърна той.
Алдън харесваше мисис Блайт и наистина щеше да се постарае да изпълни молбата й.
— Боя се, че това доста ще те отегчи — притеснено рече Анн, — но те моля да имаш грижата Стела Чейз да не скучае на утрешното парти у дома. Боя се да не се почувства самотна и без компания. Тя все още не познава много от нашите младежи, пък и повечето са по-малки от нея… Е, поне момчетата. Моля те, кани я да танцувате и се погрижи да не остава сама. Много се смущава в компанията на непознати, а ми се ще да прекара приятно утре вечер.
— О, ще направя всичко по силите си да я развличам — с готовност обеща Алдън.
— Само че има едно условие — не бива да се влюбваш в нея — предупреди го Анн със загадъчна усмивка.
— Имате думата ми, но все пак ми е любопитно защо не бива да се влюбвам в нея, мисис Блайт.
— Ами защото… Но това между нас да си остане — поверително рече Анн, — господин Пакстън от Лоубридж доста е хлътнал по нея.
— Той е самодоволен глупак — отсече Алдън с необичайна разпаленост.
Анн го изгледа с майчински укор.
— Защо говориш така, Алдън. На мен пък ми казаха, че той е много приятен младеж. При това е с най-големи шансове да спечели благоволението на бащата на Стела.
— А, така ли било? — каза Алдън спокойно.
— Точно така, но аз лично не съм сигурна, че дори на него ще му се усмихне щастието. Според мистър Чейз не се е родил още мъж, достоен за дъщеря му Стела. Боя се, че един обикновен фермер няма никакви шансове. Ето защо искам да те предпазя от злощастието да се влюбиш безнадеждно в това момиче. Приеми го като приятелски съвет. Сигурна съм, че и майка ти би те посъветвала същото.
— О, благодаря… Много благодаря. И все пак що за момиче е тя — хубава ли е?
— Е, трябва чистосърдечно да призная, че не е кой знае каква красавица. Аз много харесвам Стела, но… Но тя е твърде бледа и някак затворена, необщителна и саможива. Намекнаха ми, че мистър Пакстън разполагал със собствени средства… Това би бил идеалният жених за Стела и не ми се ще всичко да се провали още в самото начало.
— Тогава защо не поканите мистър Пакстън на градинското си увеселение, та той да се погрижи за доброто настроение на Стела? — предизвикателно попита Алдън.
— Както ти е добре известно, един пастор едва ли би дошъл на забава с танци, Алдън. Моля те, не ставай заядлив и кавалерствай на Стела утре вечер.
— Обещавам, че тя ще си прекара много весело. Лека нощ, мисис Блайт.
Анн изкара тежка нощ, като в добавка към главоболието си „наметна жила“, както се изразяваше Сюзън. На сутринта Анн се чувстваше като изцедена, затова пък вечерта посрещна гостите си в прекрасно настроение. Партито мина повече от добре, всички се забавляваха много, а най-вече Стела. „Алдън се зае твърде усърдно с ролята на неин кавалер“, помисли си Анн. Не беше ли твърде прибързано още при първата среща след вечеря да отвлече Стела в най-далечния и неосветен ъгъл на верандата и да я държи там цял час. Но въпреки това Анн беше изключително доволна, докато на следващата сутрин премисляше случилото се вечерта. Що се отнася до пораженията — и те не бяха малки. Килимът в дневната на практика беше вече неизползваем, тъй като върху него паднаха два подноса със сладоледена торта; кристалните свещници от бабата на Гилбърт бяха разбити на парченца; някой разсипа кофата с дъждовна вода в стаята за гости и тя наводни тавана на библиотеката, който сега беше в ужасно състояние; пискюлите на софата бяха останали едва наполовина; любимите папрати на Сюзън бяха стъпкани от някоя очевидно твърде тежка особа. Но щом тегли чертата, Анн установи, че ползите са повече от вредите, и Алдън вече е влюбен в Стела.