Завариха го да седи на стълбите пред предната врата. С дългите си крака и острия си нос приличаше по-скоро на умислен жерав. Малкото останали редки кичури коса по главата му бяха сресани през плешивото теме. Мишите му сиви очички примигнаха насреща им. Тъкмо си мислеше, че ако това до старата Корнелия е жената на доктора, то тя има много хубава фигура. Виж, втората му братовчедка Корнелия е доста набита и има акъл колкото скакалец, но пък иначе не е лоша, стига да се отнасяш както трябва с нея.
Той ги покани любезно в малката си библиотека, където мис Корнелия се стовари в креслото с тежка въздишка.
— Тази вечер е ужасно горещо и май се задава буря. Господ да ти е на помощ, Ричард, но тоя котарак расте не с дни, а с часове.
Любимецът на Ричард Чейз беше един наистина огромен жълт котарак, който в този момент се катереше по коляното му. Той нежно погали козината му.
— Томас Стихоплетеца е пример за света какво значи котка — отвърна той. — Нали така, Томас? Погледни само леля си Корнелия, Стихоплетецо. Забележи тези гибелни погледи, с които те пронизва — така иска да ти внуши, че изпитва към теб само нежна привързаност.
— Не казвай за тоя звяр, че съм му леля — скастри го мисис Елиът. — Шегата си е шега, но не прекрачвай границата.
— Няма ли да ти е по-приятно да си леля на Стихоплетеца, отколкото на Неди Чърчил? — невинно попита Ричард Чейз. — Неди е чревоугодник и пияница. Дочух, че вече водиш списък на греховете му. Няма ли да е по-добре да се водиш роднина на толкова изискан и почтен котарак, какъвто е Томас. При това той не помирисва уиски и не се интересува от клюки.
— Горкият Нед поне е човешко същество — избъбри мис Корнелия. — Не понасям котки. Ето защо това е и единственият недостатък на Алдън Чърчил. Той проявява странна слабост към тези същества. Да се чудиш откъде я е взел, когато и майка му, и баща му ги ненавиждат.
— Колко разумен младеж би трябвало да е този Алдън!
— Разумен ли? Е, може и да е разумен, но не когато става въпрос за котки или ако някой засегне непреклонната му вяра в теорията на еволюцията — още едно нещо, което със сигурност не е наследил от майка си.
— Знаеш ли, мисис Елиът — подхвана Ричард Чеиз тържествено, — че навремето аз също имах тайно влечение към теорията за еволюцията.
— И преди си ми го казвал. Е, можеш да вярваш в каквото ти е угодно, Дик Чейз… Типично по мъжки! Слава богу, досега никой не е успял да ме убеди, че произхождам от маймуна.
— Наистина не изглежда така — ти си една миловидна жена с приятна външност. Твоята приятна за окото закръглена фигура и деликатните движения по нищо не подсказват подобно роднинство. И въпреки това прапрабаба ти се е придвижвала с подскоци от клон на клон, помагайки си с опашката. Науката го е доказала, Корнелия. Приеми го или просто не мисли за това.
— Предпочитам да не мисля. Не желая да споря с теб по какъвто и да е въпрос. Имам си моята религия и в нея не се споменават никакви предци маймуни. Между другото, Ричард, Стела не ми изглежда добре това лято и искам да се видя с нея.
— Винаги е така, когато дойдат жегите. Ще живне, щом времето се позахлади.
— Дано да е така. Лизет все някак издържаше горещото време, докато не дойде последното й лято, Ричард… Не забравяй и това. Стела има тялото и здравето на майка си. Добре прави, че не бърза да се омъжва.
— И защо според теб не бърза да се жени? Питам от чисто любопитство, Корнелия — просто любопитство. Идеите на феминизма живо ме интересуват. Та кое те кара да мислиш, че Стела няма скоро да се омъжи?
— Ако трябва да съм съвсем откровена, Ричард, тя не е от момичетата, подир които тичат мъжете. Тя е мила и добра девойка, но не ги привлича.
— И въпреки това има обожатели. Доста пари похарчих, за да си купя пушка и кучета, че да я пазя от тях.
— Подозирам, че те са ухажвали по-скоро парите ти. И затова много бързо се отказаха, като видяха дебелия край. Нали така стана? Достатъчни бяха само една-две твои хапливи забележки, за да подвият опашки. Ако наистина харесваха Стела, хич нямаше да ги е грижа за теб, нито пък за твоето джафкане. Затова, Ричард, трябва да признаеш, че Стела не е красавица, която разпалва безумно желание у мъжете. Каквато беше и Лизет, между другото. Нея никой не я забелязваше, докато ти не се появи.
— А ти не мислиш ли, че си е струвало да ме чака толкова време? Не можеш да отречеш, че Лизет навремето беше много умна млада жена. Ето защо няма да харижа дъщеря си на някой Том, Дик или Хари. Независимо от желанието ти да очерниш и потъмниш блясъка на моята звезда