След това дойде трагедията. Един ден Джипси им се видя някак мрачен и унил, а после престана да се храни, колкото и Сюзън да го изкушаваше с любимите му ребърца. Още на следващата сутрин пратиха за ветеринарния лекар от Лоубридж, но той объркано взе да клати глава. Всичко можеше да е причина за състоянието му — например да е попаднал на нещо отровно, докато се скита из горите. И никой не можеше да каже дали ще се оправи, или не. А през това време малкото животинче лежеше отпуснато и безразлично; опитваше се отчаяно да помаха с опашка само пред Джем, колкото и непосилно да беше това усилие за него.
— Мили боже, дали ще е грях, ако се помоля за Джипси?
— Разбира се, че не, скъпа. Можем да се молим за всяка жива душа, която ни е близка. Но се боя, че… Джипси е едно много болно малко кученце.
— Мамо, нали Джипси няма да умре?
Джипси издъхна на следващата сутрин. Тогава за първи път смъртта прекрачи в света на Джем. Нито един от нас не забравя миговете, в които е наблюдавал как любимите ни същества си отиват от този свят, дори това да е само „едно малко кученце“. Никой от покрусените обитатели на „Ингълсайд“ обаче не наричаше вече Джипси така; а най-отчаяна бе Сюзън, която подсмърчаше със зачервен нос:
— Повече никога няма да се привързвам към някое куче, никога вече… Толкова е мъчително.
Сюзън не познаваше поемата на Киплинг за безразсъдството да отдадеш сърцето си на едно куче, а то после да го разбие; но ако все пак я прочетеше някога, тя щеше да признае, че поне веднъж някой поет е проявил здрав разум, въпреки презрението си към поезията.
Нощта се оказа много тежка за бедния Джем. Родителите му не бяха у дома, Уолтър плачеше насън, а той беше съвсем сам… Нямаше дори куче, с което да си поговори. Любимите кафяви очи, които винаги го гледаха с такова доверие, завинаги се бяха склопили в смъртен сън.
— Господи — молеше се Джем, — грижи се за моето кученце, което днес умря. Ще го познаеш по черните уши. Направи така, че да не му е много самотно без мен…
И Джем захлупи глава в пухената завивка, за да сподави воплите си. Знаеше, че щом изгаси светлината, насреща му ще се оцъкли тъмната нощ, а Джипси няма да го има.
После ще настъпи студеното зимно утро, но Джипси пак няма да го има. Ще минават ден след ден и година след година, но Джипси никога вече няма да бъде с него. Сърцето му не можеше да понесе това.
По някое време една гальовна ръка обгърна раменете му и той се озова в нечия топла прегръдка. О, все пак на света беше останала поне малко любов, макар Джипси да го нямаше вече.
— Мамо, винаги ли ще е така?
— Не, миличък… — Анн не му каза, че той скоро ще забрави мъката, а не след дълго Джипси ще е само един скъп спомен. — Това няма да продължи вечно. Времето лекува, също както стана с изгорената ти ръка, която толкова много те болеше в началото.
— Татко каза, че ще ми намери друго кученце. Нали не е задължително да го взима? Не искам друг, освен Джипси, майко… Никога вече.
— Зная, скъпи.
Майка му знаеше всичко. Нямаше друга майка като неговата. Така искаше да направи нещо за нея! Изведнъж в главата му като мълния проблесна решението какво точно да е това нещо. Ще й подари една от онези перлени огърлици, които се продаваха в магазина на мистър Флаг. Веднъж я чу да казва колко много й се иска да има точно такава огърлица. А баща му отвърна: „Когато пристигне нашият кораб, момичето ми, ще ти я купя!“.
Трябваше да обмисли как би могъл да се сдобие с огърлицата. Имаше заделени малко пари, но те му трябваха за други неотложни нужди, а перленият наниз не беше сред тях. Освен това държеше сам да спечели парите за него. Едва тогава той ще се превърне в истински подарък. Рожденият ден на майка му е през март, едва след шест седмици. А огърлицата струваше цели петдесет цента!
20
Не е никак лесно да се припечелят пари в Глен Сейнт Мери, но Джем беше решен на всичко. Най-напред направи пумпали от стари макари и ги продаде на момчетата в училище по два цента парчето. После взе по три цента за всеки от трите си безценни млечни зъба. А всеки съботен следобед продаваше своето парче хрупкав ябълков пай на Бърти Шекспир Дрю. Вечер пускаше припечеленото през деня в медното прасе касичка, която Нан му подари за Коледа. Чудесно лъскаво прасе с прорез на гърба, където да се пускат монетите. Като го напълниш с петдесет медни монети, то само се отваря, стига да завъртиш опашката му.
Рожденият ден все повече наближаваше, а дотогава трябваше да е събрал парите. Веднъж, когато Мак му се изплати, Джем пусна в касичката цели осем цента наведнъж. После Мак завистливо каза: