— Каква беше онази дума, дето си я казал на Фред Елиът? — попита Сюзън, когато разполовеното прасе беше открито, а парите — преброени.
— Транссубстационалист — гордо отвърна Джем. — Уолтър я откри в речника миналата седмица. После и двамата се научихме да я произнасяме. Повторихме я един на друг двайсет и един пъти, преди да заспим, и я запомнихме.
Най-сетне перленият наниз беше купен и скрит в третата поред кутия от горе надолу в средното чекмедже в скрина на Сюзън — тя беше посветена в тайната още от самото начало — и Джем започна да се тревожи, че този рожден ден никога няма да настъпи. В същото време започна тайно да се наслаждава на мисълта за неведението, в което тънеше майка му. Тя дори не подозираше какво е скрито в чекмеджето на Сюзън… Нито можеше да предположи какво ще й донесе рожденият ден… И мисъл не й минаваше дори за това, докато пееше на близначките приспивната песен:
В началото на март Гилбърт се разболя от инфлуенца, която едва не премина в пневмония. В „Ингълсайд“ преживяха няколко мъчителни дни.
Анн продължи да се занимава с обичайните си задължения — прекратяваше караници и изглаждаше отношения; навеждаше се над детските легла на лунна светлина, за да провери дали не е горещо някое от малките челца; но на децата им липсваше нейният смях.
— Какво ще стане, ако татко умре? — прошепваше Уолтър.
— Той няма да умре, скъпи.
Но тайно в себе си Анн също се питаше какво ли ще стане с техния малък свят край пристанището на Глен Сейнт Мери „Четирите вятъра“, ако… Ако нещо се случи с Гилбърт. Те всички зависеха от него. Но баща им оздравя, майка им отново се смееше и най-накрая настъпи вечерта преди дългоочаквания рожден ден.
— Ако тази вечер си легнеш и заспиш рано, мой малък Джем, утрото ще дойде по-бързо — увери го Сюзън.
Джем се опита да последва съвета й, но нищо не се получи. Уолтър заспа като къпан, а той продължаваше да се върти в леглото. Боеше се да затвори очи. Ами ако не се събуди навреме и останалите го изпреварят с подаръците за мама? А той много държеше първи да поднесе своя. Ех, защо не помоли Сюзън да го събуди, за да не се провали! На всичкото отгоре тя отиде някъде на гости, а той не я попита кога ще се върне. Само ако можеше да я чуе като се върне! Е, за да е съвсем сигурен, просто ще слезе долу и ще легне на софата в дневната. Така вече няма да я изпусне.
Джем се прокрадна тихо долу и се сви на кълбо върху дивана. Сега целият Глен Сейнт Мери беше като на длан пред него. Лунните лъчи се процеждаха между снежнобелите дюни и им придаваха някакъв тайнствен и магически облик. Огромните дървета, толкова загадъчни в мрака, протягаха ръце към „Ингълсайд“. Сега чуваше всички звуци, които се носеха из къщата нощем — подът поскърцваше, някой се обръщаше в леглото, недоизгорелите въглища трополяха в огнището, някаква мишчица чегърташе в китайския шкаф… Ами това какво е — лавина ли? Не, само снегът се свлича по покрива. Почувства се малко самотен. Къде се бави още Сюзън? Ех, ако с него сега беше Джипси… Милият Джипси. Мигар вече го забравяше? Не, не е точно забрава, но вече не го болеше толкова силно, когато мислеше за него… Пък и през повечето време вече мислеше за съвсем други неща. Почивай в мир, най-мило сред кучетата! Може пък след време да си вземе друго кученце. Колко хубаво би било точно сега до него да има едно такова… Или поне Фъстъка. Но и котаракът не се виждаше никъде. Ама че е егоист този стар котарак! Мисли само за себе си!
А от Сюзън ни вест, ни кост. Изобщо не се виждаше да се задава по пътя, който под лунната светлина сякаш водеше някъде в безкрая, но Джем добре знаеше, че на другия му край е просто до болка познатото Глен Сейнт Мери. Ще започне да си фантазира разни неща, за да минава по-бързо времето. Някой ден ще замине за далечните северни земи и ще живее с ескимосите. Или ще отплава в далечните северни морета и, вече капитан Джем, ще сготви акула за коледната трапеза на екипажа. Ще отиде на експедиция в Конго, за да изучава горилите. Ще стане водолаз и ще изследва сияйните кристални пещери на дъното на морето. Още при следващото си гостуване в Авонлий ще накара чичо Дейви да го научи как да налива мляко в устата на малките котета. Чичо Дейви го прави толкова умело! Може пък да стане пират. Сюзън иска да го направи пастор. Пасторите правят само добрини, затова пък пиратите живеят толкова интересно! Я гледай ти, малкият дървен войник е скочил от лавицата на камината и стреля с пушката си! Ами ако сега столовете тръгнат да препускат из стаята? А тигровата кожа внезапно оживее! Ами ако „говорещите мечки“, на каквито често се престорваха с Уолтър като малки, наистина обитават къщата и започнат да изскачат от всеки ъгъл! Джем изведнъж се изплаши. Денем не му се случваше да загуби границата между реално и въображаемо, но нощем всичко беше различно. Тик-так, тик-так, цъкаше часовникът… Всяко „тик“ беше стъпка на говореща мечка, която се качва по стълбището. Стълбите бяха почернели от говорещи мечки! Те ще останат там, докато пукне зората… И да ломотят през цялото време!