Ами ако Господ забрави да пусне слънцето и то не изгрее! Тази мисъл така ужаси Джем, че той зарови лице в одеялото, за да се спаси от нея. Така го завари Сюзън, която се появи в дома заедно с портокаловите лъчи на зимното утро.
— Моят мъничък Джем!
Джем постепенно изпъна крайници, седна и се прозя. По всичко личеше, че тази нощ Баба Зима здравата е поработила и горите наоколо приличаха на някакъв вълшебен лес. Най-далечният хълм беше едва-едва обагрен от един ален лъч. Снежните полета отвъд Глен Сейнт Мери леко розовееха. Днес беше рожденият ден на мама.
— Чаках те, Сюзън… Исках да ти кажа да ме събудиш… А тебе все те нямаше и нямаше.
— Слязох долу у семейство Джон Уорънт, защото леля им почина и ме помолиха да стоя тази нощ край тялото — отвърна Сюзън. — И през ум не ми е минало, че ще се опиташ да се разболееш от пневмония веднага щом ми видиш гърба. А сега бягай бързо в леглото, ще те повикам, щом майка ти стане.
Майка му вече беше станала, когато той влезе в стаята при нея, и решеше дългата си лъскава коса пред огледалото. Само да бяхте видели очите й, когато зърна огърлицата!
— Джем, скъпи, за мене ли е?
— Сега вече няма нужда да чакаш, докато пристигне корабът на татко — безгрижно каза Джем.
Но какво светеше със зелени отблясъци върху ръката на майка му? Пръстен… Подарък от баща му. Е, какво пък, пръстените са нещо съвсем обикновено… Даже Сиси Флаг има такъв. Виж, перлена огърлица е нещо съвсем друго! „Да получиш огърлица за подарък на рождения си ден е толкова хубаво!“, беше казала майка му.
21
Когато една вечер в края на март Гилбърт и Анн тръгнаха на вечеря в Шарлоттаун, Анн облече новата сребристозелена рокля, украсена със сърмена гарнитура по врата и китките, а от накитите избра подарения от Гилбърт изумруден пръстен и огърлицата на Джем.
— Не намираш ли, че мама е много красива, Джем? — гордо попита Гилбърт.
След вечеря Джем тръгна към селото, за да напазарува по списъка, даден му от Сюзън, а докато чакаше в магазина на мистър Флаг притеснен, че Сиси може да влети всеки момент и да започне да се превзема, както правеше обикновено, се случи нещо ужасно.
Две момичета стояха пред витрината, където мистър Картър Флаг държеше огърлиците, гривните, иглите и шнолите за коса.
— Виж колко са прекрасни тези перлени нанизи — каза Аби Ръсел.
— Говориш така, сякаш са истински — отвърна Леона Рийз.
И двете отминаха, без да подозират дори какво са причинили на малкото момче, което седеше върху буренцето с пирони. Джем остана така още дълго време — не беше способен да помръдне дори кутрето си.
— Какво ти е, синко? — попита мистър Флаг. — Изглеждаш ми болен.
Джем извърна очи, а в тях се четеше цялата мъка на света. Устата му беше пресъхнала.
— Моля, кажете ми, мистър Флаг… Тези огърлици… са от истински перли, нали?
Мистър Флаг шумно се разсмя.
— Не, Джем. Съжалявам, но никъде не можеш да намериш истински перли за петдесет цента. Огърлица от истински перли струва стотици долари. Това са само седефени нанизи, но държа да те уверя, че са най-добрите за тази цена. Намерих ги на една разпродажба у фалирал търговец, затова мога да си позволя да ги продавам толкова евтино. Обикновено струват не по-малко от долар. Както сам виждаш, останал ми е само един — харчат се като топъл хляб.
Джем се свлече от буренцето с пирони и се потътри навън, забравил за какво го беше пратила в магазина Сюзън. Измина като насън целия покрит с ледена кора път до дома. Над главата му тегнеше мрачният зимен небосвод; във въздуха се носеше нещо, на което Сюзън викаше „предчувствие за сняг“, а локвите бяха покрити с прозрачен слой лед. Заливът лежеше тъмен и навъсен между голите брегове. Още преди Джем да се добере до дома, покрай него вече виеше снежната вихрушка. Идеше му да предизвика виелицата, та да вали, да вали, да вали… Докато не затрупа и него, и всичко наоколо с дълбоки, непристъпни преспи. Защото нямаше справедливост на този свят.