Сърцето на Джем беше разбито на парчета. Но само някой да посмее да се присмее над рухналите му илюзии и пропиляния напусто труд… Въпреки това се чувстваше толкова унизен. Подари на майка си перлена огърлица, която и двамата смятаха за истинска… А се оказа проста имитация. Какво ли би казала тя, как ли би се почувствала, когато научи истината? Защото, няма съмнение, той трябва да й признае всичко. На Джем нито за миг дори не му мина през ума, че може да премълчи страшната истина. Майка му не бива повече да се заблуждава. Тя трябва час по-скоро да узнае, че перлите не са истински. Горката мама! А толкова се гордееше с тях… Нали сам видя гордостта, която светеше в очите й, когато го целуна по челото и му благодари за подаръка.
Джем се промъкна вкъщи през задната врата и се шмугна право в леглото, където Уолтър вече безгрижно спеше. Той обаче не можа да заспи; все още беше буден, когато майка му се прибра и пристъпи тихо на пръсти в тяхната стая, за да провери дали двамата с Уолтър са добре завити.
— Джем, скъпи, мигар още не спиш в този късен час? Да не си болен?
— Не, мамо, но съм много нещастен.
— Какво се е случило, скъпи?
— Аз… Аз… Има нещо, което непременно трябва да ти кажа. Сигурно ужасно ще се разочароваш, мамо… Не съм искал да те мамя, честна дума.
— Убедена съм, че е точно така, скъпи. И какво е станало? Кажи ми, не се бой.
— О, мамичко, тези перли не са истински… Аз си мислех, че наистина са перли, наистина, бях убеден, че са съвсем истински, честна дума…
Очите на Джем се напълниха със сълзи и гласът му секна.
Дори ако на Анн й се щеше да се усмихне в този момент, това изобщо не пролича по лицето й. Днес Шърли си удари главата и му излезе цицина, Нан си изкълчи глезена, а Ди си изгуби гласа, защото беше пила студена вода. Цял ден Анн целуваше навехнати крайници, превързваше рани и утешаваше пострадалите; това сега обаче бе нещо съвсем различно… И се налагаше да призове цялата си майчинска мъдрост и опит, за да намери мехлем за тази болка.
— Джем, никога не съм предполагала, че мислиш тези перли за истински. Аз още от самото начало знаех, че не са, поне в смисъла, който хората влагат в тази дума. Но за мен те са най-истинското нещо, което някога съм получавала като подарък. Защото в тях са вложени любов, труд и саможертва… Именно това ги прави за мен по-драгоценни от всички морски съкровища, които гмуркачите в топлите морета вадят за украса на кралските особи. Мили мой, не бих заменила седефения си наниз дори срещу огърлицата, за която четох, че струвала половин милион долара и която някакъв милионер подарил на своята годеница. Надявам се това да ти докаже какво означава за мен подаръкът ти, скъпо мое момче.
Джем изпита толкова голямо щастие, че чак се засрами. Мислеше си, че само малките деца могат да са така щастливи.
— О, животът отново стана хубав — предпазливо рече той.
И мъката на света, събрана в очите му, в миг се стопи. Всичко отново си дойде на мястото. Ръцете на мама го прегръщаха… Тя наистина харесваше огърлицата и нищо друго нямаше значение. Някой ден той ще й подари друга, която струва не половин, а цял милион. Сега обаче се чувстваше ужасно уморен, а леглото му бе толкова топло и уютно… Ръцете на майка му ухаеха на рози… И той вече не мразеше Леона Рийз.
— Мамичко, толкова си хубава в тази рокля — сънливо измърмори момчето. — Хубава като топъл шоколад…
Анн се усмихна и го притисна още по-силно, спомняйки си за нелепицата, която прочете тази сутрин в един медицински журнал, подписана от д-р В. З. Томачевски: „Не бива да целувате малкия си син, за да не развиете комплекса на Йокаста“. Отначало тя се разсмя, но после се ядоса. Сега изпитваше единствено съжаление към автора на тези редове. Бедни, бедни човече! Всичко идва от това, че В. З. Томачевски е мъж. Нито една жена не би написала толкова глупаво нещо.
22
Април започна плахо, със слабо слънце и мек вятър в първите дни; след това северозападният вятър донесе отнякъде сняг и бяла пелена отново покри земята.
— Снегът през април вече никак не е приятен, нито носи радост — каза Анн. — Прилича ми на плесница, когато си очаквал целувка.