— Ами тъкмо казвахте, че съпругът ви помолил да му сготвите варена кокошка.
— А, да. Оттогава все ме гризе съвестта, че не му изпълних молбата. Случвало се е да се събудя нощем и да се сетя за това. Ама тогава не знаех, че ще умре, мисис Блайт. Той нито веднъж не е охнал или пък да се оплаче от някоя болежка, все разправяше, че е добре. И до последния миг все се интересуваше от новините. Само да знаех, че скоро ще умре, мисис Блайт, щях да му сготвя кокошка, та ако ще и най-добрата носачка да трябваше да заколя!
Мисис Митчъл повдигна черната си воалетка и попи сълзите с кърпичка, обточена с черен кант, цели два пръста широк.
— Щеше добре да си похапне, милият — подсмръкна тя. — Зъбите му до един си останаха цели-целенички чак до последния ден. Е, както и да е… — Тя сгъна кърпичката и отново спусна воалетката. — Беше закръглил вече шеесе и пет и без друго не му оставаше много. Затова пък аз се сдобих с още една погребална табелка от ковчега. Двете с Мери Мария Плъмър започнахме да събираме погребалните табелки по едно и също време, ама тя скоро ме изпревари — толкова нейни роднини измряха, да не приказваме за трите й деца. Тя има най-много погребални табелки по тия места. На мен късметът ми никакъв го нямаше, но сега вече цялата лавица над камината е пълна. Погребахме братовчеда Томас Бейтс миналата седмица. Помолих жена му да ми даде надписа от ковчега, но тя го погребала с него. И вика, че да колекционираш табелки от ковчезите било варварщина. Ама тя е от Хемпсънови, а те винаги са си били странни. Та, докъде бях стигнала?
Този път Анн така и не можа да се сети докъде беше стигнала мисис Митчъл. Табелките от ковчезите напълно я бяха зашеметили.
— Е, както и да е… Та викам, бедният Антъни най-сетне умря. „Отивам си с радост и в мир“, само туй рече. И се усмихна в самия край, ама не на мен или на Серафин, а на тавана. Доволна съм, че беше толкова щастлив пред небесните врати. Имало е време, когато си мислех, че не е много доволен от живота си, мисис Блайт. Все ходеше напрегнат, пък и чувствителен човек беше. Ама да го бяхте видели в ковчега колко благородно и величествено лежеше. Голямо погребение стана. Денят се случи хубав, заровихме го с много цветя наоколо, на мен накрая малко ми прималя, ама всичко останало мина много хубаво. Погребахме го в гробището на Горен Глен, нищо че другите от неговото семейство са все в Лоубридж. Той сам си избра гроба още преди много време… Рече, че иска да го погребем близо до неговата земя, откъдето да чува морето и вятъра в тревите… Гробът му от три страни е заобиколен от дървета. И аз съм много доволна. Все си мисля, че това е един много уютен гроб и отгоре можем да засадим герании. Добър човек беше… Няма как да не е вече в рая, затова не го мислете него. Сигурно е много досадно да пишеш жалейка за някой, дето го не знаеш в рая ли е, в ада ли е. Нали мога да разчитам на вас, мисис Блайт?
Анн склони, защото подозираше, че мисис Митчъл ще стои и ще приказва, докато тя най-сетне не отстъпи пред молбите й. Накрая с въздишка на облекчение мисис Митчъл се надигна от креслото.
— Време е да поемам. Чакам мисирчетата да се излюпят днес. Много хубаво си побъбрихме с вас и ми се ще да можех да остана по-дълго. Самотно е някак да си вдовица. Мъжете си имат слабости, ама започват да ни липсват, като отидат на оня свят.
Анн любезно я изпрати чак до дворната порта. Децата дебнеха червеношийки по поляната и навсякъде бяха нацъфтели нарциси.
— Много хубава къща имате вие тук… Наистина много хубава, мисис Блайт. И на мен винаги ми се е искало да имам голяма къща, ама като си бяхме само ние и Серафин… Пък и откъде пари. Но и тях да бяхме намерили, Антъни пак нямаше да позволи и дума да се издума. Много беше привързан към тая стара къща. Ама сега съм намислила да я продам, ако някой предложи почтена цена, и да замина я за Лоубридж, я за Моубри Нароуз. Където и да отида, все ще е по-добре за вдовица като мен. Застраховката на Анди ще ми дойде съвсем добре. Каквото и да казват, ама е по-добре да тъгуваш с пълна кесия, отколкото без пукната пара. И сама ще се убедите в това, като овдовеете… Дано пък ви е писано да поживеете още някоя и друга година заедно. Как вървят работите на доктора? Тая зима имаше много болнави, та сигурно добре се справя… Ама какво хубаво семейство имате! Три момиченца! Сега носят само радост, ама чакайте да видите какво е като момчетата им завъртят главите. Не казвам, че съм имала грижи със Серафин. Тя беше кротка, също като баща си… Ама и инат като него. Когато се влюби в Джон Уитакър, каквото и да й приказвах, накрая пак него взе. Това самодивско дърво ли е? Че защо не сте го посадили край предната врата, та да ви пази от самодиви.