Когато Джипси умря, Джем се зарече никога да не си взима друго куче, но свойството на времето да лекува е удивително и момчето отново закопня за четириног приятел. Първото кутре в неговия живот не беше истинско куче, а по-скоро… нещастен случай.
В бърлогата на Джем — малката таванска стаичка, където пазеше завещаните му от капитан Джим многобройни списания, витаеха образите на безброй кучета във вид на изрезки от лъскавите страници: високомерният мастиф, придирчивият, но симпатичен и с яка челюст булдог; елегантната хрътка, която изглеждаше така, сякаш някой я е хванал, завъртял я е над главата си, докато се разтегне като дъвка, и после отново я е пуснал на земята; обръснатият до голо пудел с пискюл на опашката; фокстериер, руска ловджийска хрътка, петнистият далматинец, шпаньолът със затрогващ умолителен поглед… И какво ли още не.
После се появи обявата в „Дейли Ентърпрайсис“: „Продавам куче. Роди Крофърд, горната част на пристанището“. И нищо повече. Джем не можеше да си обясни защо тези оскъдни думи продължаваха да занимават мислите му и каква беше причината да усеща, че зад тази лаконичност е скрита горчива мъка. Най-накрая от Крейг Ръсел разбра кой е Крофърд.
— Бащата на Роди умря преди месец и го пращат да живее при леля си в града. Майка му почина още преди години. Джейк Милисън купи фермата им, но ще разруши къщата. Сигурно леля му не му позволява да вземе и кучето със себе си. Не че е кой знае каква порода, но Роди е страшно привързан към него.
— Чудя се колко ли пари може да поиска. Защото всичките ми пари са един долар — каза Джем.
— Мисля, че по-скоро държи да му намери дом и добри стопани — отвърна Крейг. — Но баща ти също може да помогне за парите, нали така?
— Така е, но предпочитам да си купя куче със собствени пари — отговори Джем. — Тогава повече ще го чувствам като мое.
В отговор Крейг само повдигна рамене. Тия от „Ингълсайд“ бяха наистина много странни хора. Какво значение има изобщо кой е дал парите за някакво старо куче?!
Още същата вечер бащата на Джем го закара до малката стара и порутена ферма на Крофърд, където откриха Роди Крофърд и неговото куче. Роди се оказа момче почти на възрастта на Джем — бледо момче с права червеникавокестенява коса и две съзвездия лунички по бузите; кучето му беше с копринени кафяви уши, кафяв нос и опашка и най-красивите очи с шоколадов цвят. В мига, когато Джем срещна погледа на това забележително куче с бяла линия през челото, която разполовяваше главата му и стигаше чак до носа, той вече знаеше, че трябва да го има на всяка цена.
— Искал си да продадеш кучето — нетърпеливо рече той.
— Не искам да го продавам — мрачно отвърна Роди. — Но Джейк ми каза да го разкарам или ще го удави. И вика, че леля ми Вини никога няма да пусне куче като това да прекрачи прага й.
— Колко искаш за него? — попита Джем с примряло сърце, че ей сега ще му кажат някоя твърде висока цена.
Роди преглътна мъчително и притисна още по-здраво кучето си.
— На, вземи го — едва изхъхри дрезгаво накрая. — Не съм искал да го продавам… И няма да го продам. Няма на света толкова пари, които да ми заменят Бруно. Ако при тебе си намери дом… Ако си добър към него…
— О, ще бъда добър с него, обещавам ти! — припряно рече Джем. — Но все пак вземи моя долар. Няма да го чувствам като свое куче, ако съм го взел даром. Ще го оставя тук, ако откажеш да ти платя.
И той почти насила натика долара в свитата ръка на Роди, грабна Бруно и го притисна до гърдите си. Кучето се извърна към досегашния си господар. Джим не виждаше очите му, затова пък забеляза изражението в очите на Роди.
— Ако пък толкова ти е мъчно за него…
— Мъчно ми е, но не мога да го задържа — сопна се Роди. — Още пет души го искат, но на никой от тях не го дадох… Джейк побесня, ама мен хич не ме е грижа. Те не са подходящи. Виж, ти… Искам да се грижиш за него така, сякаш го гледам аз. И по-бързо го разкарай от очите ми!
Джем се подчини. Дребното тяло на кученцето цялото трепереше в ръцете му, но то не се опита да се противи или да лае. През целия път до „Ингълсайд“ Джем го притискаше нежно и обичливо към тялото си.