Джем беше твърде развълнуван, за да заспи тази нощ. Досега не беше виждал куче, което да му хареса толкова много като Бруно. Нищо чудно, че Роди не искаше да се разделя с него. Но Бруно скоро ще забрави предишния си стопанин и ще обикне него, Джем. Двамата ще станат истински приятели. Само да не забрави да помоли майка си за кокали от месаря.
— Обичам всички и всичко на този свят — промълви Джем. — Мили Боже, благослови всяка котка и куче на Земята, а най-вече Бруно.
И като изрече това, най-накрая заспа. Сигурно и дребничкото куче, което лежеше край леглото с опряна на изопнатите предни лапи глава, също вече спеше; а може би още будуваше.
25
Червеношийката Робин вече не се препитаваше единствено с червеи, а започна да яде и ориз, житно зърно, марули и семена от латинка. По всичко личеше, че ще стане едро птиче. Освен това перушината по гърдите му вече беше обагрена в най-красивите нюанси на червеното. Скоро му стана навик да се пъчи върху рамото на Сюзън, докато я наблюдава отгоре как плете на една кука. Обикновено подхвръкваше да посрещне Анн, когато се връщаше след по-кратко или по-продължително отсъствие, и редовно подскачаше пред нея, докато стигнат прага на къщата. А всяка сутрин долиташе на перваза в стаята на Уолтър за редовната порция трохички.
Следобед редовно взимаше вана в коритото от задния двор, разположено под шипковия плет, и вдигаше ужасна олелия, ако, не дай си боже, го завареше празно. Докторът все по-често взе да се оплаква, че намира писалките и клечките кибрит разпилени из цялата библиотека, но така и не се намери някой, който да му съчувства за това. А когато един ден Робин безстрашно кацна на ръката му, за да клъвне от нея житно зрънце, и той се предаде. Всички в къщата харесваха Робин, с изключение единствено на Джем. Той отдаде цялата си душа и сърце на Бруно, но ден след ден усвояваше горчивия урок, че можеш да купиш тялото на едно куче, но не и обичта му.
Най-напред Джем изобщо не подозираше това. Естествено, в началото Бруно тъгуваше по предишния си дом и изглеждаше самотен, но това рано или късно трябваше да премине. След време обаче Джем забеляза, че нищо не може да разсее мъката му. Иначе Бруно беше най-послушното куче на света; правеше точно каквото му се каже и дори Сюзън трябваше да признае, че е невъзможно да се намери по-възпитано домашно животно. Въпреки това в тялото на Бруно не искреше живот. Когато Джем го вземаше със себе си, очите на кучето най-напред живо проблясваха, то започваше да маха с опашка и наостряше уши. Не след дълго обаче блясъкът в погледа му помръкваше и то се потътряше покорно след Джем с отпусната глава. Всички бяха нежни и внимателни с Бруно, хранеха го добре и никой не му се скара, когато започна да спи на леглото свит на кравай в краката на Джем. Но Бруно си оставаше някак чужд, самотен и тъжен. Понякога нощем Джем се будеше и протягаше ръка да погали якото малко телце, но в отговор никога не получаваше близване с език или тупкане с опашка. Бруно позволяваше и приемаше ласките на новите си стопани, но никога не им отвръщаше.
Джем стисна зъби. Джеймс Матю Блайт притежаваше достатъчно решителност, че да се остани да го надвие едно куче… Неговото куче, което той честно откупи с трудно спестени пари, заделени от собствения му залък. Бруно трябваше да се отърси от тъгата по предишния си дом и Роди… Крайно време е да престане да гледа с тия жални очи на изгубена душа… И да се научи да го обича.
На всичкото отгоре Джем трябваше непрекъснато да защитава Бруно от останалите момчета в училище, защото като разбраха неговата привързаност към кучето, те все се опитваха да го тормозят и да го дразнят.
— Кучето ти има бълхи… Големият бълхар, ето това е то — присмиваше му се Пери Рийз.
Наложи се Джем здравата да го сдруса, преди Пери да си вземе думите назад и да признае, че Бруно няма дори една бълха.
— Моето куче тренира по веднъж всяка седмица — хвалеше се Боб Ръсел. — Обзалагам се, че твоето не е виждало тренировка никога през живота си. Ако имах такъв помияр, щях да го пусна през месомелачката.
— И ние веднъж имахме такова куче — обади се Майк Дрю. — Но го удавихме.
— Моето пък е отвратително куче — намеси се гордо Сам Уорън. — Натръшка всички пилета из двора, а в сряда ни разкъса дрехите в гардероба. Бас ловя, че на твоето не му стиска да ги върши такива.
Джем с тъга призна поне пред себе си, ако не пред Сам, че Бруно наистина нямаше кураж за такова нещо. А на него му се искаше той да прилича поне малко на кучето на Сам. И почувства като плесница думите на Уати Флаг: „Твоето куче е добро куче — никога не лае в неделя“, защото Бруно изобщо не лаеше, независимо кой ден от седмицата е.