— Мили боже! — хлъцна Сюзън.
— Не можах да мина през гробището, Сюзън… Просто не успях! — изплака Нан.
Сюзън отложи въпросите за по-късно. По-напред гребна премръзналата и почти обезумяла Нан и събу обувките от мокрите й розови крачета. После я съблече, сложи й нощница и я отнесе в леглото. Сетне отново се върна в кухнята, за да й „вземе нещичко от килера“. Независимо какво провинение е сторило това дете, тя не можеше да го остави да заспи с празен стомах.
Нан изяде всичко, каквото й донесоха, и изпи чаша топло мляко. Колко е хубаво отново да си в топлата и осветена стая, в безопасност под завивката на уютното си легло! Но тя се зарече нищичко да не казва на Сюзън. „Това е само между нас с Господ, Сюзън!“ И Сюзън отиде да си легне, повтаряйки, че няма да има по-щастлива от нея, когато скъпата госпожа доктор най-сетне се вдигне на крака.
— Това вече не е по силите ми! — отчаяно стенеше Сюзън.
Сега майка й сигурно ще умре. Нан се събуди с тази ужасна мисъл в главата. Тя не спази своята част от сделката и не можеше да очаква Господ да подмине това току-тъй. През следващата седмица животът й се видя черен. Тя не можеше вече нито да изпита удоволствие, нито пък да се зарадва на нещо. Сигурно никога нямаше да може да се засмее. Реши в замяна да пожертва своето пълно със стърготини куче, което обичаше дори повече от плюшеното мече и на което Кен Форд откъсна ушите и го подари на Шърли, защото той отдавна копнееше за него. А скъпоценната си къщичка, облепена с мидени черупки, която капитан Малачи й донесе чак от Западните Индии, даде на Рила с тайната надежда, че най-сетне ще умилостиви Господ. Но въпреки това продължаваше да я гложди страхът, че тези жертви не са достатъчни. А когато сивото коте, което подари на Ейми Тейлър, защото тя много го харесваше, се върна обратно вкъщи и продължи да си идва всеки път, щом го дадеше на Ейми, Нан разбра, че Господ не е доволен от нея. Нищо не можеше да изкупи дадената дума да прекоси гробището след залез-слънце; а бедната и измъчена Нан знаеше, че никога не ще събере сили, за да го направи. Сега разбра, че е подла и страхлива. Само подлеците, каза веднъж Джем, се опитват да се измъкнат от дадената дума.
28
Най-сетне позволиха на Анн да сяда в леглото. Тя постепенно укрепваше след дългото боледуване и скоро отново щеше да поеме домакинството в свои ръце, да чете книгите си, да се излежава сред възглавниците върху софата, да яде каквото й душа поиска, да седи пред камината, да се грижи за своята градина, да се среща с приятели и да се заслушва в историите, които разказват… „Животът е хубав“, помисли си щастливо Анн.
В стаята тихо се промъкна Нан със зачервени от плач нос и очи.
— Мамо, трябва да ти кажа нещо… Повече не мога да търпя. Мамо, аз измамих Господ.
Анн потръпна при допира на малката немощна детска ръчица… Едно дете търсеше закрила и утеха от своите горчиви проблеми. Анн слушаше внимателно, докато Нан с хълцане и хлипане й разказа цялата история и въпреки всичко успя да запази хладнокръвие. Тя винаги съумяваше да запази хладнокръвие в такива случаи, независимо колко гръмко се смееше после, докато препредаваше някоя случка на Гилбърт. Анн си даде сметка, че тази история сигурно ужасно измъчва Нан; освен това отбеляза наум, че малката й дъщеря се нуждае от по-задълбочено запознаване с теологията.
— Миличка, ти си попаднала в ужасно заблуждение. Господ не сключва сделки с никого. Той дарява… И ни дарява безкористно, без да иска нещо в замяна, с изключение на нашата любов. Когато поискаш нещо от мен или от баща си, ние не се пазарим с теб, нали така? А Господ е дважди по-милостив от нас. И много по-добре знае кое може и е хубаво да ни бъде дадено.
— И той… Няма да направи така, че ти да умреш, защото аз не съм изпълнила обещанието си?
— Разбира се, че не, миличка.
— Зарекох се да го направя. А татко казва, че винаги трябва да спазваме обещанията си. Няма ли да съм опозорена навеки, ако престъпя думата си?
— Щом позакрепна, скъпа моя, двете заедно ще отидем на гробището някоя нощ и ще постоим край портата… Убедена съм, че след това няма да те е страх да прекосиш гробището. Тогава най-сетне ще е спокойна тревожната ти съвест и ти никога вече няма да сключваш такива глупави облози с Господ.