— Че защо й е предлагал, щом се е надявал да му откаже? Това ми се вижда много странно — рече Сюзън и добави с обезоръжаващо смирение: — Естествено, аз не бих могла да знам всичко около тази история.
— Неговият баща му нареди да й поиска ръката. Харли се опъваше отначало, но после го послуша. А, ето, и докторът се прибира.
Заедно с Гилбърт през вратата влетя и снежният вихър. Той изтръска палтото си и с удоволствие се настани пред домашното огнище.
— Не очаквах да се забавя толкова.
— Не се и съмнявам, че новата дантелена нощница е много привлекателна — отвърна Анн и хвърли закачлива усмивка на мис Корнелия.
— Какво приказваш? Признавам, че някои женски шегички идват в повече на бедния ми мъжки ум. Бях в Горен Глен Сейнт Мери на визита при Уолтър Купър.
— Цяло чудо е, че този човек още се държи — обади се мис Корнелия.
— Не му позволявам да се разкисне — усмихна се Гилбърт, — иначе отдавна да е умрял. Преди година му давах само два месеца, а той реши да ми срине авторитета и продължава да живее.
— Ако познавахте семейство Купър като мен, едва ли щяхте да рискувате с някакви прогнози. Не сте ли чували, че дядо му оживял, след като разровили гроба и извадили ковчега? Явно гробарят още не го е заровил обратно. Както и да е, но дочух, че Уолтър Купър много се забавлявал с репетиции за своето собствено погребение… Съвсем по мъжки. Но ето че Маршал звъни… А този буркан с мариновани круши е за теб, Анн, миличка.
Всички отидоха до външната врата, за да изпратят мис Корнелия. Тъмните очи на Уолтър се взряха в бурната нощ навън.
— Чудя се къде ли е сега Робин и дали му е мъчно за нас — замислено рече той. Дали пък и Робин не е отлетял на онова тайнствено място, което мисис Елиът наричаше Онзи свят.
— Робин вече е стигнал топлите страни — отвърна Анн. — И ще се върне при нас през пролетта. В това съм убедена, а дотогава остават пет месеца. Деца, всички вие отдавна вече трябваше да сте си легнали!
— Сюзън — започна Ди, следвайки Сюзън по петите към килера, — искаш ли да си имаш бебе? Знам откъде би могла да си вземеш едно, чисто ново.
— И откъде?
— У Ейми имат едно съвсем ново. Ейми казва, че ангелите са го донесли, а поне те трябва да са малко по-умни. Там вече има осем деца, ако не броим и последното. Онзи ден дочух да разправяш, че ти е самотно, защото Рила расте много бързо и ти вече си нямаш бебче. Убедена съм, че мисис Тейлър ще ти даде своето.
— Божке, какви мисли минават през главите на децата! Тейлърови открай време си патят от многото деца. Бащата на Андрю Тейлър така и не можа да преброи колко деца има — все спираше по средата и започваше отначало. Само че аз никога няма да взема бебе, което не е от „Ингълсайд“!
— Сюзън, Ейми Тейлър разправя, че ти си стара мома, така ли е?
— Такава орисия ми е отредил Всевишният — отвърна Сюзън, без да й трепне окото.
— А на теб харесва ли ти да си стара мома?
— Честно казано, не особено, малката ми. Но… — И Сюзън се сети за доста съпруги, които добре познаваше. — Животът ме научи, че Господ с едната ръка дава, но с другата взима. А сега занеси ябълковия пай на баща си, пък аз ще донеса чая. На горкия човек сигурно вече му е прималяло от глад.
— Мамо, нали нашият дом е най-прекрасният на света? — каза сънено Уолтър, докато се качваше по стълбите към стаята си. — Само че… Няма ли да е още по-хубаво, ако си имаме и няколко призрака?
— Призраци ли?
— Ами да. В къщата на Джери Палмър гъмжи от призраци. Той даже видял един… Някаква висока дама в бяло, а ръката й била само голи кости. Като разказах това на Сюзън, тя рече, че той или ме будалка, или му има нещо на стомаха.
— Сюзън има право. Пък и в „Ингълсайд“ са живели само щастливи хора. Ето защо, както и сам се досещаш, тук едва ли ще е уютно на някой призрак. Сега си кажи молитвата и заспивай.