— Мамичко, сигурно снощи съм бил много непослушен, защото казах „Дай ни хляба наш насъщен и утре“, вместо днес, но така ми се вижда много по-логично. Дали Господ ще има нещо против, как мислиш, мамо?
30
Робин се върна, когато „Ингълсайд“ и Долината на дъгата отново наметнаха яркозеления плащ на пролетта, при това не долетя сам, а с невеста. Двамата свиха гнездо в ябълковото дърво на Уолтър, а Робин постепенно си припомни всички стари навици. Неговата невеста обаче бе или много срамежлива, или пък не искаше да рискува и не позволи нито един от обитателите на „Ингълсайд“ да се приближи до нея. След завръщането на Робин Сюзън отново повярва в чудесата и побърза да напише за това на Ребека Дю още същата вечер. През цялата зима и пролет не се случи нищо особено, но през юни дойде ред Ди да преживее своето приключение.
В училището на Глен Сейнт Мери се записа едно ново момиче. Когато учителят я попита за името й, тя отвърна: „Аз съм Джени Пени“. И го изрече с такъв тон, сякаш казваше: „Аз съм кралица Елизабет!“ или пък: „Аз съм Елена от Троя!“. Още в този миг всички почувстваха, че ако не знаят коя е Джени Пени, то това си е за тяхна сметка и не бива да се надяват на снизхождение за своето невежество. Или поне Дайана Блайт се почувства така, макар и да не можеше да го каже точно със същите думи.
Джени Пени беше на девет години, а Ди — на осем, но още в самото начало Пени се присъедини към дванайсет-тринайсетгодишните „големи момичета“. Скоро те разбраха, че не могат просто да се държат сякаш тя не съществува или пък да се отнасят снизходително към нея. В никакъв случай не можеше да се твърди, че е красавица, но въпреки това външността й правеше поразително впечатление и не бе възможно да не я погледнеш втори път. Имаше кръгло млечнобяло лице, обрамчено с мека катраненочерна коса без блясък, и огромни тъмносини очи с много тъмни извити ресници. Обикновено тя бавно повдигаше гъстите си мигли и поглеждаше от долу нагоре с надменни очи, чийто поглед те кара да се чувстваш като червей. Всеки, срещнал този поглед, предпочиташе да бъде презиран от нея, нежели да е ухажван от някой друг; да си удостоен от Джени Пени с привилегия като неин временен изповедник беше истинска чест, твърде голяма и отговорна, за да може някой да я понесе. Що се отнася до самочувствието на Джени Пени — то нямаше равно. Очевидно членовете на фамилията Пени не бяха обикновени хора. Както се разбра малко по-късно, лелята на Джени, Лина, притежаваше прекрасна огърлица от злато и гранати, подарена от нейния чичо милионер. Една от братовчедките й пък имаше диамантен пръстен на стойност хиляда долара, а друга беше спечелила награда за декламация в конкурс с хиляда и седемстотин състезатели. Друга леля работеше като мисионер в Индия. С една дума, момичетата от училището в Глен Сейнт Мери започнаха да приемат Джени Пени според нейните собствени критерии и самооценка; отнасяха се към нея с някаква смесица от възторг и завист и толкова често я споменаваха по време на вечеря, че по-възрастните в семейството накрая нямаше как да не нададат ухо.
— Кое е това момиченце, от което Ди очевидно е толкова запленена, Сюзън? — попита Анн една вечер, когато Ди не престана да разказва за „господарската къща, в която живее Джени, с бяла, подобна на дантела дърворезба по стрехите, с пет еркерни прозорци, прекрасната брезова горичка отзад и полица от червен мрамор над камината в салона“. — Досега не съм чувала за семейство Пени от „Четирите вятъра“. Ти знаеш ли нещо?
— Нови са по тия места и са се нанесли в старата ферма на Конуей на „Бейз Лейн“, скъпа госпожо доктор. За мистър Пени разправят, че е дърводелец, който обаче не може да си изкарва прехраната с тоя занаят, защото, казват, бил твърде зает да доказва, че няма бог. Ето защо решил да си опита късмета като земевладелец. Единственото, което мога да кажа за тях, е, че им е много съмнителна работата. Децата са оставени на самотек. Той казва, че бил потискан и тормозен в детството си и няма да позволи това да се случи с неговите деца. По тая причина Джени идва на училище в Глен Сейнт Мери, макар да живеят по-близо до Моубри Нароуз, където учат останалите им деца. Джени обаче си наумила, че иска да учи тук. Половината земя на фермата Конуей е в този район, затова мистър Пени плаща такса и на двете училища и може да праща децата си в което от тях пожелае. Макар че тая Джени май му е племенница, а не дъщеря. Родителите й били умрели отдавна. Разправят, че точно Джордж Ендрю Пени вързал оная овца в мазето на баптистката църква в Моубри Нароуз. Не казвам, че се отнасят непочтително с хората, скъпа госпожо доктор, ама са толкова занемарени… А в къщата им е същинска бъркотия, и — ако ми позволите да си кажа мнението — едва ли ще сте много доволна, ако Дайана стане близка с това маймунско племе, каквото е тяхното семейство.