— Сигурна съм, че не могат да кажат нищо лошо за нас — проплака Ди.
— Е, поне се надявам да е така. Баща ти държи ли се зле с твоята майка?
— Естествено, че не.
— Да, ама аз чух, че я биел… налагал я чак докато запищи. Е, разбира се, аз не вярвам на всичко. Не е ли ужасно дето хората разправят толкова лъжи? Но аз те харесвам, Ди, и независимо от всичко ще те защитавам.
Ди разбираше, че трябва да й е страшно благодарна, но кой знае защо не се чувстваше така. Все по-ясно усещаше, че тук не си е на мястото, а блясъкът на Джени сякаш изведнъж помътня. И тя не изпита предишния трепет от разказа на Джени как едва не се удавила, когато паднала под колелото на някаква воденица. Нещо повече — дори не й повярва. Вече знаеше, че Джени просто си измисля всичко. Най-вероятно и чичото милионер с диамантената огърлица за хиляда долара, и мисионерката в Индия също не съществуваха. Ди се почувства ужасно нещастна.
Но тепърва предстоеше да се срещне с бабата. За нея поне се знаеше, че е истинска. Когато двете приятелки се върнаха в къщата, леля Лина — гърдеста червенобуза жена в не особено чиста басмена рокля на щампи — им каза, че старицата иска да види гостенката.
— Баба не може да става и затова водим всеки посетител при нея — обясни Джени. — Направо пощурява, ако не види някой гостенин.
— Нали няма да забравиш да попиташ има ли болки и гърба днес? — предупреди я леля Лина. — Никак не обича хората да забравят за болестта й.
— И за чичо Джон не забравяй да я питаш — допълни Джени.
— Кой е чичо Джон? — попита Ди.
— Неин син, който е умрял преди петдесет години — обясни леля Лина. — Преди това се залежа с години и баба е свикнала да я питат за здравето му. Това много й липсва.
Пред вратата на бабата Ди внезапно се поколеба. Изведнъж се почувства ужасена от срещата с тази толкова стара жена.
— Какво ти става — сопна се Джени. — Никой няма да те ухапе.
— Ама тя… наистина ли е родена преди Потопа?
— Разбира се, че не, кой е казал подобно нещо? Но ще стане точно на сто, ако доживее следващия си рожден ден. Хайде, влизай.
Ди страхливо надникна. Бабата лежеше върху огромно легло в малка и потънала в безпорядък спалня. Лицето й, невероятно сбръчкано и смалено, приличаше на маймунско. Тя впери в Ди хлътналите си зачервени очички и рече сприхаво:
— Стига си ме зяпала. Коя си ти?
— Това е Дайана Блайт, бабо — обади се Джени, една твърде покорна и послушна Джени.
— Хм! Много хубаво и високопарно име! Казаха ми, че сестра ти била много горделива.
— Нан не е горделива — извика Ди в пристъп на смелост. Мигар Джени си е позволила да говори недобронамерено за Нан?
— Аха, пък имаш и дързък език, така ли! Мен са ме възпитавали да не отговарям на по-възрастните. Но сестра ти наистина е горделива, от мен да го знаеш. Всеки, който ходи с вирната глава, както ми я описа Джени, е горделивец. И тя е една от онези префърцунени госпожици с навирените носове. Не смей да ми противоречиш!
Бабичката изглеждаше толкова разгневена, че Ди побърза да я попита как е гърбът й.
— Кой е казал, че имам проблеми с гърба? Ама че нахалство! Моят гръб си е моя работа. Я ела насам… Приближи се до леглото.
Ди пристъпи, а тайно мечтаеше в този миг да е на хиляди мили оттук. Какво ли се кани да й стори тази ужасна старица?
Бабичката се примъкна до ръба на леглото и докосна косата й с ръка, която приличаше на крак на граблива птица.
— Цветът е като морков, но иначе е много лъскава и гладка. Много хубава рокля. Я се обърни да ти разгледам фустата.
Ди се подчини и благодари наум, че не си сложи бялата фуста, поръбена с изплетената от Сюзън дантела. Но що за семейство е това, където те карат да си показваш фустата?!
— Винаги преценявам някое момиче по фустата — продължи бабичката. — Ти мина изпитанието. А сега долните гащи.
Ди не посмя да се противи и повдигна фустата си.
— Хм, и те са с дантели! Това вече е прекалено. Пък и ти изобщо не попита за Джон!
— Как е той? — задави се Ди.
— „Как е той“, пита малката безсрамница! Може и да е умрял, ако искаш да знаеш! Но я ми кажи нещо друго — вярно ли, че майка ти имала златен напръстник?
— Вярно е, татко й го подари за последния рожден ден.
— Прилича по-скоро на измислица. Малката Джени ми го каза, но на нея изобщо не може да се вярва. Та значи казваш напръстник от чисто злато! Никога не съм чувала за такова нещо! А сега вървете да вечеряте. Яденето никога не излиза от мода. Джени, я си вдигни кюлотите! Единият крачол се подава изпод роклята. Имай поне малко достойнство, за бога!