Выбрать главу

Нямало Бог! Сякаш земята се продъни под краката на Ди и на нея ужасно й се прииска да се разплаче.

31

След вечеря стана още по-зле. Момчетата я нападнаха, а Джордж Ендрю я грабна за ръката и я повлече тичешком през калта край езерцето. Едва успя да се отскубне от него. Досега никой не се беше държал така с нея. Джем и Уолтър честичко я закачаха, а и Кен Форд обичаше да я дразни, но не беше срещала момчета като тези.

Кърт й предложи дъвка, която извади направо от устата си, и побесня, когато му отказа.

— Да знаеш, че ще ти пусна жива мишка в леглото — изкрещя той. — Голяма умница се извъди, няма що! Пък брат й е женчо!

— Уолтър не е женчо — отговори Ди, която едва се държеше на крака от страх, но въпреки това нямаше да позволи да обиждат брат й.

— Ами, точно такъв е — нали пише стихове! Знаеш ли какво ще направя, ако брат ми рече да пише стихове? Ще го удавя и окото ми нямаше да мигне — като сляпо коте ще го удавя!

— Като стана дума за котки, в плевнята има доста бездомни котараци — намеси се Джен. — Хайде да ги изловим.

Ди не желаеше да преследва нещастните котета, при това в компанията на момчета като двамата Пени.

— Ние си имаме достатъчно котета вкъщи — цели единайсет — гордо обяви тя.

— Не вярвам — извика Джен. — Не може да имате толкова много! Не е редно само в една къща да има цели единайсет котенца!

— Една от котките роди пет, а другата — шест. Но и без това нямам намерение да ходя в плевнята. Миналата зима паднах от горния етаж в обора на Ейми Тейлър и щях да се пребия, ако отдолу не беше купата със сено.

— И аз веднъж съм щяла да падна от високо в нашата плевня, ако Кърт не ме хвана навреме — нацупено рече Джен. Никой нямаше право да пада от високо в плевнята, освен нея. Оказва се обаче, че и Ди Блайт е преживяла разни приключения! Колко безочливо от нейна страна!

— Казва се щях да падна — поправи я Ди; от този миг нататък всичко между тях приключи.

Но двете все някак трябваше да изкарат тази нощ. Стояха будни до късно, защото никой от семейство Пени не си лягаше рано. В голямата спалня, където към десет и половина я заведе Джени, имаше две легла. Анабел и Герт се готвеха да легнат на едното. Ди огледа онова, на което трябваше да спят те с Джени. Възглавниците бяха твърде мръсни и спарени, юрганът отчаяно се нуждаеше от пране, тапетите — прословутите тапети с папагали — бяха избелели и дори папагалите вече не приличаха на себе си. На шкафчето край леглото имаше калъп сапун и тенекиен умивалник, наполовина пълен с мръсна вода. Никога не би могла да си измие лицето с това. Е, значи веднъж ще си легне с неизмити очи. Добре поне, че нощницата, която й даде леля Лина, бе чиста.

Ди коленичи край леглото да си каже молитвата и Джени се разсмя.

— Божичко, колко си старомодна. Изглеждаш толкова смешна, докато си казваш молитвата. Не познавам някой, който се моли вечер. Молитвите нищо добро не са донесли на хората. Какъв е смисълът да ги казваш тогава?

— Правя го за спасението на душата си — отвърна Ди, цитирайки Сюзън.

— Аз пък нямам душа — присмя й се Джени.

— Може и така да е, но аз имам — отвърна Ди и се отдръпна колкото може по-далече от нея.

Джени я погледна изпитателно, но властта на нейните очи над Ди вече не действаше. Ди никога повече нямаше да се остави да я върти около пръста си.

— Ти не си момичето, за което те мислех, Дайана Блайт — тъжно произнесе Джени, но Ди знаеше, че това е само поза.

Преди да успее да отговори обаче, в стаята се втурнаха Джордж Ендрю и Кърт. Джордж Ендрю носеше маска — една ужасяваща физиономия с огромен нос. Ди изпищя.

— Стига си пищяла като прасе под ножа — сопна й се Джордж Ендрю. — Редно е да ни целунеш за лека нощ.

— Ако не го направиш, ще те заключим в килера, а там гъмжи от плъхове — допълни Кърт.

Джордж Ендрю тръгна заплашително към Ди, която отново пронизително изпищя и отстъпи назад. Ужасът от противната маска скова крайниците й. Знаеше, че зад страшната гримаса е просто Джордж Ендрю и не се боеше от него; но сигурно щеше да умре, щом това отвратително лице се доближи до нейното… Наистина ще умре, знаеше си го. В мига, когато противният нос докосна лицето й, тя сплете крака, прекатури се през стола зад нея и падна от другата страна, блъскайки глава в острия ръб на леглото. Ударът я зашемети и тя лежа известно време със замъглено съзнание и затворени очи.